Историята показва, че за комунистическите злодейства и червения терор е нямало почивен ден, празник, или светла дата. Зловещ пример е историята на 24-годишната Мара Рачева, личен секретар на д-р Г.М.Димитров, а по-късно и на Никола Петков, юрист по образование. На 24 май 1945 г., само часове след като помага на д-р Г.М. Димитров да се скрие в английската легация в София е арестувана от комунистическата държавна сигурност. Още същия ден започват жестоките й изтезания. Четири дни по-късно младото момиче издъхва при неизяснени обстоятелства. В денят на нейната смърт, 28 май Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров, че тя била започнала да дава интересни сведения относно организацията на бягството на Гемето и участието на англичаните в него. Но днес, пише той, „се хвърлила от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията и се е самоубила”.
По повод убийството на секретарката на земеделския водач д-р Г. М. Димитров,
Мара Рачева, в Дирекцията на милицията в София, служителят на Британската тайна
служба в София полковник С. В. Бейли изпраща съобщение до Министерството на
външните работи на Великобритания:
„ ...Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е
бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните
наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били отскубнати.2. Трите
пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става.3. Двете уши са били отсечени.4.
Дясната гръд е била нарязана.5. Езикът е бил раздран и всичките зъби извадени.
6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста...”
Официалното съобщение на милицията за смъртта на Мара Рачева е, че се е
самоубила 4 дни след арестуването ù, хвърляйки се от прозореца на четвъртия
етаж на сградата...
"Някои немного високопоставени служители във Форин Офис - пише проф. Мозер
- заявили още на 26 май намерението си да насърчат огласяването на бягството на
Димитров, но Антъни Идън блокирал подобно намерение до второ нареждане с
резолюцията: "Това е опасно и не трябва да се прави без мое
разрешение." Въпросът остава висящ в продължение на няколко дни, докато
Уинстън Чърчил не вижда една телеграма на британския представител Ламбърт, в която
се докладват събитията, станали в София. На 2 юни Чърчил пише една остра
бележка на Идън, в която предлага публично огласяване смъртта на Рачева и
споменава за д-р Димитров като за "британски агент":
"Какъв е целият този ужас за изтезанието на секретарката на Петков? - пита
той. Ако Димитров е бил британски агент, ние трябва да го защитим с целия
авторитет на британския флаг."
На 5 декември 1946 г. във Великото народно събрание Никола Петков ще пита
народния представител на БРП (к) Катя Аврамова: „Да кажете нещо за Мара Рачева,
която се хвърли в Дирекцията на полицията - защо се е самоубила, или по-право,
кой я „самоуби”?” Така Никола Петков доказва, че в България се гради
тоталитарна система, подобна на хитлеристката, че зад паравана ОФ стои само една
личност - Георги Димитров и нищо друго.
Смъртта на Мара Рачева остава тъжен символ за злодейството и садизма на един
антинароден режим, наследниците на който все още не са се извинили за невинната
кръв, но продължават да искат да управляват България и да ни обещават светли
бъднини.