Мирчев за руските атаки в Черно море: Ще се защитаваме като Румъния или ще се държим като 16-а република?
„Демократична България“ и „Прогресивна България“ са водили разговори по номинациите за ВСС
Депутатът от „Демократична България“ Ивайло Мирчев заяви, че формацията няма да подкрепи предложения бюджет, тъй като според нея той предвижда прекомерно високи разходи и нов дълг. Той представи алтернативен план за намаляване на бюджетния дефицит до 2,8% през 2027 г.
„Ние много искахме да го подкрепим. Но не това е нашият бюджет, този бюджет, който Румен Радев ни предлага“, каза Мирчев пред бТВ.
Той сравни финансовата рамка със „стар руски ЗИЛ“, който според него е неефективен, харчи много гориво и не може да превозва достатъчно полезен товар. По думите му целта на „Демократична България“ е този модел да бъде преобразуван в „един хубав, модерен западноевропейски тир“.
Мирчев отправи критики към работата на правителството по подготовката на бюджета, като заяви, че премиерът не вижда проблемите, защото разчита на Гълъб Донев и двамата му заместник-министри. Той коментира и изказванията за умората на Донев - по думите му, когато човек се е заел с толкова важна държавническа задача, изтощението трябва да бъде последното нещо, за което да мисли.
„Особено когато в ръцете ти е бюджетът. И тогава, когато казваш на българите, че близо 9 милиарда евро нов дълг трябва да се вземе.“ - добави Мирчев.
Той посочи, че според представените разчети бюджетният дефицит за 2027 г. е 4,2%, а „Демократична България“ предлага той да бъде намален до 2,8%. За целта формацията е разработила план, наречен „Приземяване на дефицита“.
Първата стъпка предвижда от централния бюджет да бъдат спестени 800 млн. евро. По думите на Мирчев, в него има над 1 млрд. евро без конкретно предназначение, които са на разположение на правителството:
„Те са общи пари, които стоят на разположение на правителството. Те си нямат перо. Затова са в централния бюджет. Там могат да си ги харчат за всичко.“
Втората мярка е свързана с увеличаване на данъчните приходи с около 500 млн. евро. Мирчев обясни, че бюджетът е изчислен при инфлация от 4%, което според него е твърде консервативна прогноза:
„Само до момента октомври 2022 година инфлацията е над 6%. Няма изглед за скорошен срив на цените, за да може да си говорим за 4% инфлация през 2027 година, което автоматично означава по-голяма инфлация, по-големи данъчни приходи.“
От „Демократична България“ предлагат и съкращаване на 16% от средствата за издръжка на министерствата, без да се засягат здравеопазването, секторът на сигурността и делегираните бюджети на общините. Мирчев коментира, че оптимизацията може да бъде постигната чрез преразглеждане на дейностите и разходите в отделните ведомства.
Други 250 млн. евро формацията предлага да бъдат спестени от капиталовите разходи. Според Мирчев трябва да отпаднат средствата за проекти, за които няма одобрен инвестиционен проект или сключен договор:
„Ако е ясно, че няма да има сключен договор за конкретен проект, парите ги махаме.“
Предложенията на „Демократична България“ включват още намаляване на някои субсидии, увеличаване на таксите за хазарта и ограничаване на бонусите в държавните структури.
„Никой не трябва да взима повече от министъра и това трябва да е ясно“, подчерта Мирчев.
Той посочи, че бонуси са раздавани в различни институции, включително АПИ и КЕВР, като според направено от формацията изследване за тях са отивали десетки и стотици милиони.
По думите му при прилагането на всички предложени мерки дефицитът може да бъде свален до 2,8%, а при включване на свръхпечалбата на „Лукойл“ и допълнителни оптимизации – дори до 2,5%.
„Това показва, че е възможно бюджетът да изглежда по съвсем друг начин, че е възможно ние да не натоварваме бъдещите поколения с огромни дългове“, каза още той.
Мирчев предупреди, че само през 2027 г. се предвижда поемането на близо 9 млрд. евро нов дълг, а разходите за лихви ще достигнат 1,5 млрд. евро.
Той коментира и сигурността в Черно море, и искането на „Демократична България“ президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради атаките с дронове срещу плавателни съдове.
„Ако има воля, всички въпроси могат да бъдат решени там. Само че на този етап воля няма.“ - констатира Мирчев.
Според него на предишното заседание на КСНС е била възприета стратегия на снишаване и липса на реакция срещу атаките. Той припомни и поканата на Румен Радев към руския посланик Елеонора Митрофанова в Министерския съвет, където двамата пиха чай вместо страната ни да изрази протест.
Мирчев коментира и изказването на вицепремиера Иво Христов, че след изборите ударите са спрели, като посочи, че само часове по-късно е бил поразен първият кораб, а след него и втори.
„Сега, след като нови два кораба има потопени в последните часове, ударени от руски дронове, най-вероятно, предполагам, г-н Радев може да вземе под ръка един самовар, да отиде в руското посолство и да направи чай там с г-жа Митрофанова“, каза Мирчев.
Според него България трябва да реагира по различен начин на атаките срещу търговски кораби в Черно море, както прави Румъния:
„Румъния е в изключителната си икономическа зона. Знаете ли какво прави с руските морски дронове, които нападат търговски кораби? Излитат самолети и ги унищожават. Във водата има вече няколко такива унищожени.“
По думите му Франция предоставя на България самолет за въздушно разузнаване, който открива дроновете около 60 минути преди удара и подава информация за тях. Според Мирчев страната разполага с възможност да използва самолети от Румъния, както и български Су-25 и МиГ-29, за да унищожава дроновете, но не се дава заповед за подобни действия.
„Искам наистина отговор защо румънците могат да го направят това нещо, а ние тук в България не можем“, подчерта той.
Мирчев напомни и за потопения контейнеровоз с 421 контейнера, чието съдържание според него в момента се носи около българския бряг. Той определи случилото се като резултат от нерешителността на българските управляващи.
Мирчев изтъкна още една причина за свикването на КСНС: позицията на Русия на срещата в Абу Даби - за връщане към границите и геополитическото влияние от 1997 г.
Той критикува и позицията на България в Дъблин, където страната е била единствената в Европа, която не се е присъединила към декларацията за териториалния суверенитет на държавите.
„Ние искаме този КСНС, това да го изясним“, заяви Мирчев.
Той посочи, че „Демократична България“ е поискала и изслушване на премиера в парламента, но предложението не е било прието.
„България ще бъде като Румъния и ще се защитава брегът и икономическата зона, и търговските кораби - или ще се държим като 16-а република. Ние трябва да вземем това решение. Какви ще бъдем?“ - коментира той.
По отношение на предстоящия избор на нови членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота Мирчев смята, че може да стане факт в близките дни, включително още в петък.
Той коментира и думите на Бойко Борисов за „двама шишковци“, които си говорят вечер, във връзка с избора на новия състав на ВСС:
„Г-н Борисов трябва да отговори на тези въпроси. Но сериозно – ако е сериозен, трябва да действа с имена, ако е докрай сериозен.“
Депутатът припомни, че една от целите на „Демократична България“ е изборът на Висш съдебен съвет, който да не бъде "под влиянието на статуквото":
„Искаме да изпълним това наше обещание.“
На въпрос дали формацията води разговори с „Прогресивна България“ Мирчев отговори, че е имало изслушвания и разговори по отношение на номинираните.
По думите му, парламентарната група на „Демократична България“ ще вземе решение как да гласува и кои кандидати да подкрепи. Според него има възможност да бъдат избрани 11 души в новия Висш съдебен съвет, които да не са под влиянието на "предишното статукво".
Още от България
Радев: От зона на конфликти Черно море трябва да се превърне от зона на споделена сигурност
За нас е изключително важно да се обединим всички шест крайбрежни черноморски държави и да успеем да постигнем този мораториум върху атаките по цивилни кораби
Строителство у нас рязко губи скорост: За 5 месеца растежът се срина от 6,8% до 0,6%
Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%
250 сигнала за щети от бурния вятър у нас
Сигналите за проблеми с електрозахранването са най-много са в област Враца - 11. Две села в община Хайредин са все още без ток.