Независимият медиен "Проект", обединяващ разследващи журналисти и репортери, публикува днес данни за съветските, а след това и руските изпитания върху хора на бойни отровни вещества от семейството на "Новичок", аналогични на това, с което през майрт тази година бяха отровени бивщшият полковник от ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, а по-късно от него загина и британката Доун Стърджес.

За проекта "Фолиант", в рамките на който е създаден нервно-паралитичния газ "Новичок" е известно от почти 40 години - разработването на този проект и опитното производство на нови отровни вещества започва в СССР през 72 година. А "Новичок" е названието на няколко фосфорноорганични отрови, създадени в рамките на програмата, утвърдена с няколко директиви, приети от ЦК на КПСС и Министерския съвет на СССР.

В тази програма са синтезирани стотици вещества, но успешни се оказали само четири от тях, които сега се наричат "Новичок": - А-230 (A-1972), получен от Пьотър Кирпичов. Но след 1975 година изпитанията са прекратени, оказало се, че веществото не отговаряло на изискванията за температурата на замръзване;
- А-234 (B-1976), получен от Владимир Углев. Най-успешната разработка, температура на замръзване под минус 20 градуса, токсичност - десет пъти по-висока отколкото на предишния вид.
- А-232 (C-1976), получен пак от Углевым. Разработката му не продължава заради пробеллеми с температурата на втвърдяване. 
- А-242 (D-1980), получен от Пьотър Кирпичов. За разлика от предишните три течни отрови, този вид е с кристална структура и запазва токсичността си практически "вечно", докато другите - само 50 години.

През 1997 година Русия ратифицира конвенцията за забрана на химическите оръжия и се задължава да спре и разработването им. Но по някаква причина тези няколко вида "Новичок" не попадат в списъка на забранените от Конвенцията вещества.

Именно "Новичок" А-234, според неговия създател Владимир Углев, е било използвано при отравянето на Скрипал и дъщеря му.

Но 36 години преди това престъпление, аналогично вещество, но в "допингови дози" е изпробвано в СССР върху хора, което е потвърдено и с решение на съда.

През 1982 година един от вариантите на "Новичок" в продължение на 8 дни е изпробван върху 23-годишен лейтенант, който служел в секретния обект в Шихани, където е провеждана програмата "Фолиант". Подопитният Владимир Петренко описва впоследствие събитията: 

"Закриха лицето ми със специална защитна тъкан, открити бяха само носа и устата. Трябваше да провра лицето си в прозореца на прозрачна камера и да дишам по команда. След това пуснаха отровното вещество. Веднага ми спря дишането, все едно ме удариха или изведнъш изкараха целия въздух от дробовете ми. Опитвах да не дишам, но ми казаха: Всичко е наред, Володя, дишай по-дълбоко. Това продължи 30 секунди".

Петренко разказва слечката по време на перестройката, но никой не му обръща внимание. През 90-те години той подава иск за компенсация, но делото е заскретено, а искът отхвърлен. "Проект" обаче разполага с документите на Върховния съд, както и с медицинските изследвания направени на Петренко веднага след експеримента. 

Той обаче не е единственият върху когото са изпробвани отровните вещества. В материалите на съда става ясно, че експерименти са провеждани с много военнослужещи. През 1993 година подполковник от медицинските части Поспелов съобщава, че те са провеждани с "лица, които по това време са били на военна служба". Още около 40 военни медици са били натоварени с провеждането на този експеримент, става ясно на съда.

Макар руските власти да твърдят, че "Новичок не съществува", то още през 1992 година ученият Вил Мирзаянов, който пръв потвърди, че отравянето в Солсбъри е извършено с "Новичок" е съден по обвинение в нарушаване на държавна тайна след като публикува информация за обекти по разработка на химически оръжия и характера на тяхната дейност.

През 90-те години производството е пенесено в Узбекистан, на полигона Нукусе, близо до границата с Туркменистан. По това време от института са откраднати 14 ампули с отровното вещество.

Именно с такова вещество е отровен президента на "Росбизнесбанка" Иван Кивелиди. Той почива в болницата малко след като с веществото е намазана телефонната слушалка в кабинета му.

Освен него, умират секретарката му, която звъни по телефона на "Бърза помощ" и патоанатома, провел аутопията. 

Как выяснило следствие, изготовил тот химикат сотрудник ГНИИОХТ, заведующий лабораторией в Шиханах Леонид Ринк.

През 1996 година става известно, че един от учените Леонид Ринк, е провеждал опити и е синтезирал силнодействащо отровно вещество, което е изнесено извън секретните лаборатории. На кого е предал веществото Ринк остава загадка. В материалите по делото е описано, че той е произвел 8-9 ампули от отровата и е "продал химикала на лица с чеченска националност".
Но това става след убийството на Кивелиди, а през април 1999 година, макар че Ринк признава, че е продал четири ампули с отравата, разследването е прекратено по неизвестна причина.

Превод: Faktor.bg