Руската духовна окупация продължава, а това е гавра с паметта на Апостола и останалите български светци

Костадин Глушков

Най-величественият наш храм, построената с даренията на целия български народ патриаршеска катедрала в центъра на София, има за патрон нямаща никакво отношение към историята ни персона, още по-малко към светостта. Става въпрос за

натрапения от „братята освободители“ Александър Невски,

поредният продукт на великоруската пропагандна машина. Зад героичната, увенчана и с ореола на светец, личност всъщност се крие един вероотстъпник и национален предател. А за 100-годишното преклонение пред него вина носи и БПЦ, която вместо истината е прегърнали измамата.

Огласената от руските историци истина е, че през 1248 г. Александър Невски зарязва православието и приема католицизма, а през 1263 г. тържествено преминава в лоното на исляма. Прави го в столицата на поробилата Русия Златна орда, чиято маша – в ущърб на руските интереси, е бил през целия си живот. Живял е четиринайсет години в двора на Бату – предводителя на Златната орда. Получава от новия си “баща“ позлатен шлем, увенчан не с цитат от Свещеното писание, а от Корана, може да се види в Оръжейната палата в Кремъл. Подвизавал се под прозвището  Неврий, което, след като му съчинили „великата“ битка при Нева, преправили на Невски. Въпросната битка, според руските историци Данилевски, Белински, Афанасиев и останалите, е „… нищо повече от обикновеиа схватка, със загуби общо не повече от 30 души, а не планини от трупове“, както я величаят фалшификаторите на историята. „Тази битка изглежда като обикновена атака на разбойници срещу минаващ търговски керван“, като разбойниците са предвождани от Неврий.

Относно другият негов „величав“ военен подвиг – битката при Чудското езеро, историците казват: „Като цяло битката на леда в сегашното представяне изобщо не съществува. Няма такава, има мит“. Разбираш ли,

любезни българино – има мит,

 поредният създаден за нуждите на болшевишката пропаганда мит.

„Александър Невски е един от виновниците за 240-годишното робство на народите в Русия, тъй като той принуждава хората да признаят Златната орда без бой“. Новгородци, които не били съгласни с това, се разбунтували. Тогава Невски нахлул с войската си в града и жестоко потушил вълненията, след което заповядал „Да се отреже носа на всеки втори, а на другите да се избодат очите“. Така го е отбелязал руският историк Карамзин.

„Идеологическата машина идеализира образа на един татарски принц, приписвайки му безпрецедентни стратегически способности, любов към родината и го превръща от предател в спасител на Отечеството“ – говорят историците. „Именно колаборационизмът на Александър по отношение на татаро-монголите, предателството към братята Андрей и Ярослав през 1252 г., са причина установяването на игото на Златната орда в Русия“ – заявява категорично историкът Алексей Волкович.

„Александър, след като разбрал, че брат му Андрей, принц Даниел от Галиция и Ярослав от Твер решили да се противопоставят на Ордата, ги предал всички вкупом, включително и собствения си брат“. Значи разбрал Александър Неврий за готвеният срещу окупаторите отпор, “изпял“ това където трябва, а организаторите, в това число и собственият му брат, били изклани и съпротивата предотвратена. Самият Александър получил като награда за това Владимировското княжество, а Ордата продължила безпрепятственото си нашествие в родната му земя.

 „Масови екзекуции и жестоки изтезания, така той плати на Русия за рода си. Изгаряше хора на клада, изваждаше им очите, режеше им носовете“ – така го споминат съвременниците му, значи не само на новгородци е рязал носовете и вадил очите. Повтарям за по-голяма яснота – потърпевшите са били не окупаторите татари и монголи, а руснаци, на руснаци е вадил очите и рязал носовете днешният национален руски герой. Ето кое е накарало Петър І, който собственоръчно, чрез бичуване, умъртви собствения си син, престолонаследника Алексей, да му се възхищава и пренесе – като на светец, кокалите му в манастир. Свързвала ги е

общата им слабост към мъченията,

 били сродни души, джелати от класа. Затова в Русия Александър Невски е бил жигосван като предател. Така – до времето на Сталин. Тогава, обитаващият Кремъл владетел, всерусийският екзекутор Джугашвили решил, че на Русия й е необходим един величав исторически богатир, спрял се на Неврий – може би и той заради сходството в характерите, и заповядал възвеличаването му чрез едноименния, нямащ нищо общо с историческата истина, филм. Сценарият предизвикал остри критики от страна на историците, а академик Тихомиров озаглавява посветената на филма статия „Подигравка с историята“.

Фалшив светец като Невски е бил  необходим и на Църквата и тя го канонизира. Защото „Църквата признаваше богоизбраната власт на татарите, проповядваше подчинение на татарското иго, провъзгласи за светци правнука на Чингис хан Дайра Кайдагул, канонизира също и принца на Ордата, както и правнука на Владимирския баскак Амирхан“ – казват руските историци. Защо тогава, след като угоднически е канонизирала руските окупатори, да не канонизира и техния слуга Александър Неврий? (А както е потръгнало, днес тя канонизира вече и Путин, и учителя му Сталин, и окървавените им опричници-кагебисти – изографисала ги е в новопостроения Главен храм на въоръжените сили на Руската федерация край Москва, комбинация между оброчище и болшевишки агитпункт. Каквито светците, такава и храмовете, такава и държавата, б.а.).

Представяш ли си скверността на ситуацията, любезни читателю, – най-личният наш християнски храм, храмът, в който са интронизирани българските патриарси, има за патрон не загинал за Христовата вяра светец, не светло име от нашата християнска история, а мюсюлманин, една

татаро-монголска подлога,

 едно продало вярата си и предало и клало народа си мекере. Което – наред с останалите достойни светци, почитаме, когато прекрачим прага на храма и палим свещи в него. Аз немея от гняв и обида. А ти?...

Руската окупация продължава! Ще продължаваме ли да търпим и нея подобно на другите две? Не е ли време вече отново да запеем „Доста робство и тиранство“, да низвергнем фалшивите светци, да смъкнем от пиедесталите паметниците на окупаторите, на изтъргувалите съдбините на отечеството ни и погубители на неговите светци, разните там графигнатиевци, аксаковци и прочее българоубийци, да изличим имената им от уличните табелки (и изтрием срама от челото) и да ги изпратим на позорището на историята – там, където им е мястото. Защото, славейки тях, ние се гаврим с паметта на Апостола и останалите български светци. Гавра е до Кръста на Спасителя да издигнеш капище на Пилат и да му кадиш тамян. Гавра, която трябва да бъде прекратена.

Доста робство и тиранство!...