Темата за промените в института на служебното правителство трябва да се деполитизира, за да избягаме от всички проблеми, свързани с дадени личности, заяви пред БНР юристът Калоян Георгиев. 

"Дългият период, в който имаше служебни правителства, създаде някакво напрежение в част от обществото и политическата класа".

През 1992 г. Конституционният съд се произнася относно правомощията на служебните правителства, напомни той. 

"Тогава съдиите са предвидили някои ограничения, макар и те да не са строго юридически. Записано е, че служебно правителство се създава, за да води текущото управление и да организира избори. Едно служебно правителство трябва да действа в кратък и ограничен период". 

Но това решение от 1992 г., както и Конституцията, не поставят  граници на служебните правителства в техните правомощия, отбеляза юристът. 

"Те могат да взимат всички решения на едно редовно правителство. Политическа отговорност носят както президентът, така и фигурите в този кабинет. Тук може би и е някъде проблемът, при който трябва да се ограничат правомощията на служебната власт на ниво Конституция. Само по този начин ние ще имаме конкретна юридическа рамка, в която може да работи едно служебно правителство. Това може да стане с увеличаване на времето, в което НС работи". 

Калоян Георгиев смята за спорна формулата, заложена в проекта за Конституция на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, според която президентът избира измежду три ключови за държавата фигури  - председателите на Конституционния съд, на БНБ и на парламента. 

"Идеята на това предложение е да се даде мандат на една безспорна фигура, която да намери кадри в един много кратък период. Важно е обаче да има действащ парламент". 

"Унгарският модел ми се струва  доста близък до нашия манталитет и дори до нашето законодателство", посочи Георгиев.

"Там остава правителството в оставка, но то е със силно ограничени правомощия. Почти всяко негово решение трябва да се гласува от парламента. Основната му цел е да организира следващите парламентарни избори".

"Ако целта е фигурата на президента да бъде направена само  представителна  - с ограничаване през законите, защото това е възможно, дори без конституционно мнозинство, може да не се пипа института на служебното правителство", обясни още юристът. Той обаче отбеляза, че в държавността има различни стълбове, за да може те взаимно да се ограничават. 

"Отнемането на правомощия на едната власт дава повече правомощия на другата. Така се концентрира повече власт в едната институция. Това състояние на държавата, в което институциите си подливат вода, не е нормално". 


"Създадената сглобка трябва да работи за промени в съдебната власт", смята Калоян Георгиев.

"Всяко друго отклоняване от тази първоначална идея, отклонява и общественото внимание. Сериозни промени и прекроявания на Конституцията се правят, когато обществените отношения го изискват"