Чехите ни дадоха добър пример – гняв и радикални действия срещу натрапниците, доверие към институциите и специалните служи
Александър Николов
Руската любов към България и българите винаги е била като безкрайно трудно ходене по остър бръснач. От векове зад най-тривиалното битово общуване между двата народа, обусловено от близките езикови, културни и религиозни традиции винаги е прозирала завоевателната руска имперска същност. В миналото Москва е гледала на земята ни като възможност за лесен излаз към Проливите, а през последните десетилетия ни използват като плацдарм за прокарване на интересите си на Балканите и като енергийна крава, която винаги е купувала газта, нефта, ядреното гориво и другите ресурси на много по-високи цени от средните за Европа.
Традиция от царско, през болшевишко, та до путиново време е властта в Кремъл винаги да е готова
да търси геополитически ползи за сметка на човешкото страдание
Всъщност в психологията на руския властник човешкото страдание или унищожение никога не са се вписвали като проблем. Актуално звучат и днес думите на бащата на народите Сталин: „Има човек има проблем!” Трагедията за много българи е, че трудно и бавно узряват за истината - вълчия руски нрав.
През последните години България се сблъсква многократно с проявленията на руската „любов”. Интересна илюстрация в тази вековна игра на отстояване на национална независимост бе разкритата преди месец от българските специални служби и прокуратурата шпионска група, ръководена директно от хора в Руското посолство. В продължение на месеци те са събирали класифицирана информация от Военното министерство и Народното събрание, която срещу заплащане са предавали на руските си началници. Шпионите са в ареста, очаква ги тежък съдебен процес, а от страната ни за пореден път бяха изгонени руски дипломати, използвали работата си в посолството като прикритие на разузнавателната им дейност. Разкритата афера, за което Българи бе поздравена от партньорите си е поредното доказателство за зловредните намерения на Руската федерация спрямо страната ни. Въпреки че руското разузнаване бе хванато „по бели гащи“ да краде класифицирана информация на България и ЕС, в Москва посрещнаха действията на българските институции с насмешка и сляпо отричане, опитвайки се да елементаризират проблема, внушавайки ни, че сме обзети от шпионамания и служим на чужди европейски и американски господари. Проблемът е, че и у нас често се сблъскваме с нихилизъм и открито подценяване на свършената от специалните служби работа по осветяване на руските шпиони. Заради политически игри някои подценяват разкритията твърдейки, че аферата е предизборен трик, а арестуваните са незначителни играчи или, че всичко се случва благодарение на чуждите служби, които ни предоставят готова информация. Стига се дори и до
открито безродие
като се отрича тотално всяко съмнение за руска злонамереност.
Добър пример в тази посока ни дадоха преди дни чехите. На 17 април в събота правителството им официално обяви, че взривът на муниции в чешки складове през 2014 година е дело на руски офицери от ГРУ, които вероятно са свързани и със саботажи, провокации и опит за убийство и в България. Чехия официално обяви за пресона нон грата 18 руски дипломати. Но в чешките медии не се появи дори и едно съмнение, че следата е фалшива или е опит за разчистване на политически сметки и злепоставяне на обвинявания за връзки с Кремъл президент Милош Земан. Само часове след правителственото съобщение руското посолство в Прага се превърна в обект на открити граждански протести и атаки. Няколко поредни сутрини то осъмва опръскано от кетчуп, символизиращ кръвта на невинните жертви на взривовете. Трети ден активисти на неправителствената организация „Един милион стъпки към демокрацията”, с лидер Бенямин Рол обграждат дипломатическата мисия на Руската Федерация с протестни лозунги. На не по-малки атаки е подложен и президентът на страната.
Червените гащи на Земан
се превърнаха в един от най-развяваните символи на протестите. В неделя посред бял ден група опоненти на държавния глава се изкачиха на Пражкия Храд (седалище на чешките крале и президенти) и свалиха знамето на президента, а вместо него окачиха огромни червени гащи, които се развяваха няколко часа над Прага. В България подобно нещо явно трудно може да се случи. За последната година са изгонени толкова руски шпиони, колкото не могат да се преброят за 100 години, но държавният глава Румен Радев отминава с мълчание и нескрито подозрение разкритията. Вероятно и заради това и над него тегне сянката на Кремъл. За протести пред руското посолство пък и дума не може да става, а българинът демонстрира, че сякаш по-лесно му е да вярва на стари митове за „братство и любов”, отколкото на институциите си.
Случващото се през последните години поне е показателно, че режимът на Владимир Путин никога не се е колебал да подрива демократичните устои на съседите си, а и на бившите социалистически страни. Пропагандата, изнудването и заплахите срещу страната ни са
запазено руско оръжие от арсенала на хибридната война
А целта е да се отслаби България, и да се разклати прозападната ориентация на страната. Същата тактика Кремъл прилага и към други държави. Чехия има същите проблеми както и други европейски демокрации. САЩ също не крият опитите и амбициите на Москва за намеса във вътрешните им работи. Политиката на Кремъл в ерата на Путин недвусмислено може да се приема като опасен вирус, който атакува и отслабва всеки организъм, в който проникне. Руското влияние води до поквара на демократичните институции, но такъв тип политика режимът в Кремъл прилага и към собствения си народ, противопоставяйки го на свободния свят и демокрацията, превръщайки го в затворник в собствената му страна.
За да се противопостави на путинския вирус България трябва да подобри вътрешнодържавния си имунитет, прилагайки цялата тежест на закона спрямо предателите и агентите на влияние, изритвайки с еднопосочен билет зад границата всички руските шпиони.
Само преди дни България отбеляза 200 години от рождението на идеолога на националното ни самосъзнание Героги Раковски, а това е основателен повод да помним завета му: „Мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия!” Актуален е и днес, защото Русия майсторски умее да сменя кожата си като царска, сталинистка, комунистическа или путинстка, но нравът и винаги остава един и същ.