Коста Попов
Проектът „Корона“, реанимиращ в политиката и държавното управление Симеон Сакскобурготски упорито се натрапва през последните седмици на българския народ от група царедворци. Новата мисия на Царя поставя отново под прожекторите любопитната тема за обвързаностите и зависимостите на монарха с комунистическата Държавна сигурност и съветската КГБ. Съмненията тегнат в обществото от доста години, а вместо да ги разсее с определени действия и изявления, Сакскобурготски недвусмислено ги задълбочава.
Един от радетелите за връщането на Симеон в политиката – бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов, е категоричен, че агентурното минало на монарха е спекулация и пълна измислица. Докато беше шеф на вътрешната комисия в парламента и контролираше службите, Спасов обаче не направи нищо, за да разсее категорично този мит.
Съвсем на противоположно мнение е политологът Огнян Минчев, който смята, че Царят е бил във връзки с тайните служби на тоталитарните режими в България и Русия, и е протичал в разработката „Паразити“.
Faktor.bg разговаря независимо с двама познавачи на родното задкулисие и работата на ДС и КГБ – офицерите от Първо главно управление Марин Маринов и Красимир Райдовски. Те са категорични, че истината за съпричастността на Симеон към ДС и КГБ е унищожена с изчезването на работното досие на агент „Румянцев“. Всъщност този скандален случай, разиграл се през 1993 г., остава едно от най-позорните петна за специалните служби. И до сега няма осъдени, въпреки строгите санкции на закона.
Аферата с досието на агент „Румянцев“ е заплетена между личностните отношения на фалиралия банкер Атанас Тилев, бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов и Царя.
Финландска схема
В зората на демокрацията, след свалянето на режима на Живков в България се завръща като бизнесмен емигрантът Атанас Тилев. Представя се за антикомунист и демократ. Създава групировката „Дару“, придобива мажоритарния пакет на акциите във фалиралата по-късно Банка за земеделски кредит (БЗК).
Тилев обаче съвсем не е светлият образ на преуспелия емигрант, а класически продукт на ДС и КГБ. В биографията и възходящата му кариера няма нищо случайно. Баща му е червен земеделец, който след 9-ти септември 1944 години е обвинител от Стара Загора в така наречените народни съдилища, срещу враговете – „фашисти” и „буржоазия”. Тилев естествено се ползва с протекциите на „наше момче” и още като войник е вербуван от РУМНО за агент с псевдоним „Зингер”. В студентските си години е нещатен сътрудник към ЦК на БКП. Използван е като преводач по време на гостуването на братски делегации при почивката им в станцията на ЦК на БКП, днешната „Ривиера”.
Пръстът на съдбата, който в онзи период се движи от ДС, го посочва за преводач на гостуващия у нас финландски външен министър Каколайнен . Запознава се с дъщеря му и връзката им прераства в женитба. Това става повод Тилев да бъде вербуван и от Първо главно управление на ДС с агентурен псевдоним „Румянцев”. Така младият доносник е изстрелян в европейска орбита - заминава като търговско аташе във Финландия, а по-късно започва работа в мощна фирма, произвеждаща съоръжения за разработка на рудници. Разузнавателните му мисии продължават зад граница, а с помощта на КГБ съветското икономическо министерство закупува машини от Финландия с посредничество на българския агент, въпреки, че по това време в СССР се произвеждат същите добивни съоръжения и няма логика да купуват подобни, но на по-скъпа цена. С помощта на КГБ „Румянцев” се издига и до вицепрезидент на „Тампела”, а бурната му кариера е просто част от мероприятието на ДС-КГБ, категоричен е Красимир Райдовски.
Твърде вероятно е една от целите на операцията да е бил именно българският монарх в изгнание. Тилев „подава” ръка на Симеон Сакскобургготски и го назначава като съветник в „Тампела”, но реално това е формалният повод човекът на ДС да има пряк контакт с царя, да го разработва, да донася за него на службите и да го контролира.
В България бизнесменът Тилев много бързо попада под ударите на закона и става клиент на следствието и прокуратурата за финансови злоупотреби. Наложена му е забрана да напуска страната, но въпреки това се измъква от закона с помощта на стария приятел ген. Бриго Аспарухов, който през лятото на 1996 г. е все още шеф на националното разузнаване, твърди пред Faktor.bg бившият разузнавач, шеф на пресцентъра на МС при правителството на Виденов Красимир Райдовски.
Той е категоричен, че Аспарухов се обажда през август лично по телефона на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев, моли го да свали запрещението над Тилев, като се мотивира, че е негов секретен сътрудник и му се налага спешно да пътува в чужбина.
„Шефът на разузнаването лично ескортира бизнес-съдружника си до ВИП-а на летище София, а когато Тилев попълва граничния си лист, който се изискваше по стария пропусквателен режим, Аспарухов го прибира в джоба си. Така екзекуторът на БЗК напуска държавната граница под чадъра на службите, посочва Райдовски.
Тилев сам пада в капана си
През 2000 година Атанас Тилев завежда за клевета дело срещу бившия премиер Жан Виденов. Тогава адвокатът на Виденов иска достъп до делото на Тилев в ДС, а в съдебна зала става ясно, че през 1993 година то е унищожено, въпреки, че от 1991 г. действа постановление на МС №61, което квалифицира като престъпление унищожаването на всякакви документи на ДС с гриф „Строго секретно“. От там тръгва разплитането на аферата за агент „Румянцев“. Тилев сам си падна в капана, но завлича със себе си и Аспарухов. Прокуратурата се самосезира, започва разследване.
„Оказва се, че шефът на НРС Аспарухов рискува свободата си и авторитета на разузнаването, за да спаси своя приятел и работодател Тилев и то в нарушение на закона.
Престъплението е доказано, факт са протоколът за унищожаването на делото и предложението за това. Този протокол е документ с невярно съдържание, с който се удостоверява, че материалите са физически унищожени. Свидетелите съпричастни към това казват, че подписите са техни, но не са полагани от тях. Те са поставени от трето лице - С. Т. покойник, но със знанието на Аспарухов и по негово разпореждане. С. Т. е известен в службите именно като спец по фалшифициране на документи. Интересен е и фактът, че никой реално не е присъствал на унищожаването на делото. Тоест става дума за две престъпления – унищожаване на делото на агент „Румянцев“, което обхваща пет тома и над 1500 страници и изготвянето и представянето на документ с невярно съдържание. Аспарухов твърди, че делото не е унищожено, но не казва кому е било нужно тогава изготвяне на предложение за унищожаване. Факт е, че делото го няма и до днес. Измислена е и мотивацията за унищожение“, казва Райдовски.
Именно заради изчезналите архивни документи срещу генерала има изготвен обвинителен акт, но делото се размотава по съда години наред благодарение на прокуратурата. Стига до съдебна фаза и Аспарухов трябва да влезе в зала като обвиняем, но отново е иззето от прокуратурата и не вижда бял свят, изчезва. Аспарухов се ползва по-късно от депутатския си имунитет, предоставен му от БСП и в крайна сметка всичко се замазва.
Скандалните зависимости между Атанас Тилев – агент Румянцев и Бриго Аспарухов стават обект на друг скандал още през 1992 г., който е вече позабравен.
„Двамата без знанието на никой в държавата пътуват до Мадрид и установяват среща със Симеон. Каква е била целта на разговорите им остава тайна. Президентът Желев, който реално е работодателят на шефа на разузнаването, научи от медиите къде е ходил Аспарухов. Скандалът бе покрит бързо, защото генералът използваше определени слабости на покойния президент“, разказва пред Faktor.bg полковник Марин Маринов, един от шефовете на свръх секретния отдел 5 в ПГУ, подготвящ нелегали. Маринов е и офицерът ръководел Ахмед Доган като кандидат нелегал.
„Аспарухов не е знаел първоначално за съпричстността на Тилев към ДС и КГБ, но като става шеф попадат на материалите, преценил ги е добре и се залепва към Тилев и Царя, и осребрява добре тази връзка. Тогава агент Румянцев беше банкер в България с много възможности. Бриго подписва документ за унищожение на делото, но то реално не се унищожават, а оригиналите се изнасят. Знам го лично от шефа на комисията и така генералът поднася автентичните доклади и разработки на Тилев и Царя. Така се печели доверие.
С един куршум генералът отстрелва два заека
Ако тези документи бяха запазени, сега можеше да се проследи и анализира до колко само Тилев е слухтял и донасял за монарха, и до колко Симеон любезно е информирал, досещайки се къде ще отиде информацията му и кой ще се ползва от нея. Хората могат да си отговорят защо банкерът допусна Бриго до бизнеса и парите си, но и от къде идва необяснимо топлата връзка между монарха изгнаник и един комунистически партиен секретар, служител на разузнаването“, поставя риторичния въпрос Марин Маринов. Той е убеден, че в изчезналите материали от делото на агент „Румянцев“ е имало интересни данни за контактите, които ПГУ е установило със Симеон. Те са много по важни от разработката „Паразити“, на която е било обект царското семейство.
„Заради изчезналото досие на Атанас Тилев сега не можем да кажем какви са били реално връзките му с ДС, но и с някои братски служби. Така е прикрита и връзката на Царя със службите, на която Тилев е бил трансмисия. Не е изключено стратегическата цел на унищожените документи да е била именно заличаване на следите, които водят към Симеон, а тактическата да се скрие близкият приятел и работодател. И до ден днешен Бриго остава най-верният прислужник на Тилев и стои в офисите му и управлява фирмите му от групировката „Дару“. От друга страна пък Симеон като премиер искаше да направи Аспарухов свой съветник по проблемите на сигурността. Поведението на прокуратурата по това престъпление също навява на определени съмнения, че е съпричастна към прикриване на евентуални връзки на Симеон със службите. Сега за подобно престъпление по разработката „Червеи“ има обвинен служител“, коментира Райдовски. Според него интересен факт за анализиране е, че до 1976 г. съветските служби се интересуват за работата на ДС с българския монарх в изгнание, а след това изведнъж престават. Защо – пита разузнавачът.
„Царят е имал топли отношения с Русия и със СССР, и винаги е бил по-скоро социалдемократ. Получавал е стипендия по настояване на СССР, така се говори. Абсолютно сигурно е, че ДС е охранявала семейството на Симеон, когато емигрира от България, от Варна до Александрия. Говорил съм със служителя, който е бил с тях неотлъчно. Сега научавам, че през 1992 г. покойният президент Желев е искал проверка за връзките на Царя със службите, но след като знам, че тогава Аспарухов е бил шеф на разузнаването не мога да повярвам, че е изготвил какъвто и да е документ, уличаващ Негово величество“, казва с ирония Райдовски.
„Ако някой иска да узнае цялата истина за бившия цар, е необходимо да бъде прочетена и специфичната информация, която има във всички архиви на отделите на бившата ДС, на всички служби, които са работели по него. Напълно възможно е Царят да е имал контакт с руснаците и нашите, но трябва да се изчетат много материали. Истина е, че
службите отдавна отглеждаха пилето,
ухажвали са го многократно. Живков му купи кола, имаше и някакви помощи. Известен е и последният ухажор преди да се върне Симеон в България, както и кукловодите му. Тези хора, олицетворяващи се с някакво генералско движение направиха така, че и до днес да не се разбере под чия заповед бяха изнесени милиардите на България, как бивши служители на ДС се оказаха милиардери“, казва Марин Маринов.
Красимир Райдовски пък е категоричен, че генерал Аспарухов съвсем не е действал от патриотични подбуди, а винаги е разпъвал чадър над агент "Румянцев", защото е бил в тесни финансови отношения с него – управлявал е холдинга му срещу тлъста сума, съдружник е в застрахователно дружество „Витоша”, където акционер е и Симеон, както и във фирма, с която се опитват да източат Рилския манастир, без да се посвенят, че посягат на Света обител. Дъщерята на Аспарухов пък учи със стипендия от БЗК.
„Това са факти, а не клюки и ги пише в обвинителния акт срещу Тилев по делото за БЗК. Циничното е, че въпреки това в продължение на години Аспарухов обикаля студиа и редакции и раздава рецепти за морал и професионализъм, бори се със задкулисието като бик с червен байрак“, казва иронично Райдовски.
Б.Р. На снимките: Марин Маринов и Красимир Райдовски и копие от изчезналия Обвинителен акт срещу ген. Аспарухов