Една поредица на д-р н. Ирина Шуликова*

Да се надяваме, че разполагаме с рецептата за изкореняване на радикализацията само часове след кървавия терористичен акт в Сидни (14 декември, б.р.), в който умиряха поне 16 души и още 40 са ранени, е нереалистично. Но да не търсим самоцелни отговори -  опасно и безотговорно е. 

Антисемитистки терор и национален траур за австралийското общество

В неделя 14 декември двама мъже, баща и син, откриват огън по тълпа, събрала се на популярния плаж Бонди в Сидни, за да чества еврейския празник Ханука. Трагедията се случва на фона на засилващата се антисемитистка вълна, която се развива паралелно с безпощадната война, водена от Израел срещу Палестина от октомври 2023 г. Война, която избухна в отговор на безпрецедентното нападение на Хамас в Израел на 7 октомври 2023 г. 

      Именно в отговор на подобен тип асоциации не закъсня заявление от страна на Палестинската автономна власт, която официално осъжда нападението в Сидни. Палестинското министерство на външните работи осъди в неделя нападението в Сидни, като заяви, че отхвърля „всички форми на насилие, тероризъм и екстремизъм, които противоречат на хуманитарните ценности и моралните принципи“, се казва в официално съобщение.

      Ахмед-Ал-Ахмед - това е името на героят, който се е втурнал към мястото на нападението, за да обезвреди един от стрелците. Смелият минувач е бил прострелян два пъти – веднъж в ръката и веднъж в дланта, но се възстановява добре в болница“, това е съобщил член на семейството му пред медиите. Той е на 43 години, баща на две деца, живее в южната част на Сидни и се занимава с търговия на плодове.

Кои са терористите? 

По време на пресконференция австралийската полиция потвърждава, че двамата предполагаеми извършители на атаката са мъж на 50 години и друг на 24 години, които са баща и син. Бащата е бил застрелян от полицията, докато синът се намира в критично, но стабилно състояние в болница. Полицейският комисар уточни, че извършените обиски в Бонириг и в Кемпси са позволили да се потвърди, че бащата е притежавал разрешително за носене на оръжие от десет години и е притежавал шест огнестрелни оръжия, регистрирани пред властите. Според органите на реда разследващите продължават работата си, за да установят мотива за атаката, като уточнява, че „към момента няма данни, които да позволяват да се установи предварително планиране“. 

Австралийските медии са идентифицирали двамата стрелци като Саджид Акрам и неговия син Навийд Акрам. Според обществената телевизия ABC, антитерористични разследващи смятат, че двамата стрелци са се заклели във вярност на джихадистката организация „Ислямска държава“ (ИД). Високопоставени източници са заявили пред ABC, че в автомобила на извършителите на нападението на плажа са били открити два флага на „Ислямска държава“.     

Полицията на щата Нов Южен Уелс заяви, че не може да потвърди информацията, разпространена от ABC.

Но отвъд фактите, свързани с най-смъртоносната терористична атака след 1996 в Австралия, стои и друг, не по-малко важен – как разказваме подобни събития. Връзката между журналистическото отразяване и радикалния екстремизъм е многостранна. Тя се изразява както от потенциала за информиране на обществеността, така и от риска от засилване на екстремистките настроения. 

Медиите като инструмент за превенция

От една страна, отговорната журналистика играе решаваща роля в хвърлянето на светлина върху радикалните движения, техните идеологии и социалните условия, които могат да подхранват екстремизма. Чрез задълбочени аналитични разработки и контекстуален материал, журналистите изиграват образователна роля в обществеността по отношение на опасностите от радикален екстремизъм. Също така допринасят за противодействието на дезинформацията и насърчават устойчивостта срещу радикални идеологии. 

Медиите като неволен усилвател на екстремизма

Медиите обаче могат също неволно да възвеличат екстремистките идеологии, като им предоставят платформа. Сензационното или прекалено опростеното отразяване на терористичните актове и екстремистката реторика може да повиши публичния интерес към тези движения. Понякога бляскаво представяйки действията им или допринасяйки за „кислорода от публичност“, който екстремистите търсят. 

Проблематичната връзка между медиите и тероризма се изостря не само от рисковия фактор на прекаленото медиатизиране след терористична атака. Потенциалните проблеми са два – глорификацията на радикална идеология и всяването на страх в обществото. Страхът заема все по-значително място в публичния живот. А масивната доза новинарски репортажи, разказващи престъпления и смразяващи от страх събития, могат да се отразят особено силно на публиката.  

„Страхът е част от мерките за социален контрол. Съществуват много дефиниции за социален контрол, но една от основните е, че хората действат и съществуват по начин, който среща очакванията на други хора“.

Образованието

Един от начините за превенция е образованието. Естествено, че образованието не може категорично да спре един човек или група от хора да избере терора като начин да изрази убежденията си или да постигне политическа, религиозна, идеологическа цел, но образованието може да помогне на потенциалните обекти на вербовка да потърсят други начини за решение на личните, професионалните или социалните си проблеми.

Образованието помага на младите хора да отсеят съобщенията, които ги зареждат с агресия и омраза и се опитват да ги преориентират идеологически или да ги манипулират. 

Медиите

Медиите имат освен информационна функция и образователна. Би следвало те да бъдат обществено полезни и да предоставят на публиката информация, която да им помага да правят информирани избори. 

По отношение на образованието, познанието в сферата на медиите е също фактор, който има много аспекти, които биха били от полза на учениците. 

„Според глобалната база данни за тероризма, изготвена от Националния консорциум за изследване на тероризма и реакциите срещу него (START), част от Министерството на вътрешните работи в САЩ, в периода 1970–2008 г. в света са извършени над 87 000 терористични атаки, за които са отговорни над 2100 терористични групи. Данните на американското правителство показват, че само през 2009 г. в 83 държави са извършени 11 000 терористични атаки, които са довели до смъртта на повече от 15 700 души – най-голям брой от тях са извършени в Южна Азия“.

Радикализацията не започва с оръжие. Започва с послание. И ако медиите са част от проблема, те неизбежно трябва да бъдат и част от решението. В следващата част от поредицата ще разгледаме близката връзка между тероризъм и медии - Разказваме, за да не забравим. 

*Поредицата ще ви помогне да разберете и осмислите новите предизвикателства пред света! Текстовете са част от научното изследване на автора, но отразяват и актуалните събития.