Христо Христов, desebg.com
Какво се крие зад новото прокурорско разпореждане по делото за „възродителния процес“, в което Военно-окръжната прокуратура – София дава указания на подчинените ѝ военни следователи да установят „лицата/агентите, работили за Държавна сигурност по линия на т. нар. възродителен процес, по региони; да се разпитат същите в качеството на свидетели какви задачи са им поставяни от водещите офицери и тяхното изпълнение“?
Както desebg.com съобщи на 30 септември 2024 г. след повече от 30 години протакане и опити да го прекрати българската прокуратура изведнъж се засили да установява лица от репресивния апарат на БКП, съпричастни като изпълнители на насилствената асимилация, наредена от върхушката на комунистическата партия начело с генералния ѝ секретар Тодор Живков.
Как така точно преди предсрочните парламентарни избори на 27 октомври 2024 г. и във вихъра на войната Доган-Пеевски в разцепилата се партия-корпорация ДПС държавното обвинение се активизира по дело, което от десетилетия държи на „трупчета“ и в момента предавява следствените материали на жертвите, след което се кани да го приключи?
Отговорът се крие в съдържанието на сигнала, който единият съпредседател на ДПС Делян Пеевски и група депутати от неговото крило подадоха в прокуратурата на 26 септември 2024 г. (случайно или не в навечерието на откриването на предизборната кампания).
В публикуваното в някои медии прокурорско постановление се посочва, че в сигнала на Пеевски и група депутати от ДПС „се излагат данни, че лица от агентурата на Държавна сигурност (без същите да са поименно посочени), са били инфилтрирани сред българските мюсюлмани и с действията си са били съпричастни към извършените престъпления при осъществяването на т. нар. възродителен процес“.
И точно към тях се насочва Военно-окръжната прокуратура – София само три дни след получаването на сигнала.
Но защо на Пеевски и крилото му в ДПС толкова са им притрябвали точно агентите на ДС, след като те не са реалните изпълнители на акцията по насилствената смяната на имената на турското малцинство, а това са щатните служители на Държавна сигурност, техните ръководители в централните управления на ДС и по окръзи, както и първите секретари на БКП по места?
Не е далеч от мисълта, че Пеевски подава на прокуратурата „топката“ за агентите на ДС, защото неговият основен опонент в ДПС е почетният председател Ахмед Доган, който отдавна е осветен по закона за досиетата като агент на различни структури на Държавна сигурност под псевдонимите „АНГЕЛОВ“, „СЕРГЕЙ“ и „САВА“.
Какво по-голямо предизборно шоу може да се спретне от това агент „САВА“ да бъде призоват от военната прокуратура да бъде разпитан за „възродителния процес“ броени дни преди изборите?
Формалния повод го има – висящото от години дело за „възродителния процес“, а очевидно на държавното обвинение ще бъде отредена ролята на изпълнител, още повече, че видно от бързия отговор прокуратурата и пълното съвпадение на насоките, които дава и съдържанието на сигнала на Пеевски между тях има очевидно единомислие.
Пеевски не се интересува, че чрез задействането на прокуратурата е поредното доказателство за влиянието, който той има върху държавното обвинение и зависимостта, в която го е поставил.
По-важно е масите да видят агент „САВА“/Доган в прокуратурата и то не по какъв да е повод, а по делото за „възродителния процес“ – една тънка струна, която пряко засяга болезнените спомени и чувства на голяма част от електората на ДПС.
Призоваването на Доган в прокуратурата точно по това дело ще бъде не само предизборно шоу, но и огромно унижение за него – удар, който той едва ли си е представял в най-големите си страхове.
Няма да е никаква изненада ако прокуратурата реши компания да му прави агент „ВЕРГИЛ“/Рамадан Аталай – отявлен враг на Пеевски, който първи нададе вой срещу него след старта на „новото начало“ в ДПС, започнало с чистка след края на предходните парламентарни избори, засегнала пряко и него.
Нека тук жертвите на насилствената смяна на имената на турското малцинство (1984-1985) и последвалото принудително изселване на 360 000 български граждани от турски произход след мирните майски събития през 1989 г. не таят излишни надежди, че прокуратурата, която 30 години чака вдъхновителите от върхушката на БКП на тези ужасни престъпления да си отидат спокойно и необезпокоявани от българското „правосъдие“, ще издирят останалите живи истински изпълнители – офицерите от Държавна сигурност и партийните велможи по места и ще ги изправят пред съда.
Държавното обвинение, натоварено конкретно с делото за „възродителния процес“, отдавна е доказало, че всъщност е съучастник в прикриването на виновните и институционалното нежелание те да понесат съдебна отговорност.