„Икономическата цена на войната се разпространи и в Европа, а също и по света.И пак – Русия е тази, която носи отговорността, както за прекъсването на износа на зърно от Украйна и с това за нарушаване на продоволствените доставки в световен мащаб, така и за манипулирането на енергийните пазари“, каза Домбровскис.
Той посочи, че много държави — включително България, а също и Латвия — са изправени пред по-високи разходи за живот.
„Време е Европа да бъде единна, за да можем всички да устоим на тази криза. Силата ни се крие в един общ отговор, основан на икономическа, парична и финансова стабилност“, каза еврокомисарят.
Той заяви, че вече се предприемат решителни действия за облекчаване на трудностите, пред които сме изправени.
„Например, във връзка със съхранението на газ. Поискахме от държавите членки да запълнят съоръженията за съхранение до поне 90% от следващата зима нататък. Надхвърлихме целта и достигнахме 95% през 2022 г. Също така ги помолихме да намалят потреблението на газ с 15% до април миналата година и през периода август-ноември потреблението беше спаднало с 20%. Освен това работим с държавите членки, за да обединим търсенето на газ и да им помогнем да се групират, за да купуват газ съвместно от неруски доставчици от цял свят света“, каза Домбровскис и добави, че този подход вече работи благодарение на отличното сътрудничество между България и Гърция по отношение на покупките на втечнен природен газ.
През изминалата година ЕС е разнообразила енергийните доставки — като се снабдявахме с газ и втечнен природен газ от доставчици в страни като Норвегия, САЩ, Израел и Египет.
Резултатът е, че цените на едро на газа в Европа сега са доста по-ниски в сравнение с отпреди войната“, каза той.
По отношение на електроенергията Комисията предприе редица временни спешни мерки, включително въведе таван на приходите за произвеждащите електроенергия под пределните разходи дружества и вноска за солидарност от страна на енергийните предприятия в секторите на нефта, газа, въглищата и рафинериите. Тези мерки спомогнаха за намаляване на цените за домакинствата и за промишлените потребители.
Междувременно, за да смекчат въздействието на по-високите цени, правителствата предоставиха значителна подкрепа на дружествата и домакинствата.
„След намаляването на цените вече е време тези мерки за подкрепа да бъдат прекратени, а останалите да бъдат по-целенасочени. Сега е от решаващо значение да обърнем фискалната подкрепа, защото не искаме фискалните политики да влизат в конфликт с паричната политика и нейната задача за намаляване на инфлацията. Фискалната политика следва да бъде съсредоточена върху подобряването на фискалната устойчивост. В момента приоритетите на фискалната политика са ясни“, каза още Валдис Домбровскис.
Той отбеляза, че сме изправени сме пред значително по-високи нива на задлъжнялост и дефицит. Те се различават значително в рамките на ЕС – някои държави имат съотношения на държавния дълг доста над 100% от своя БВП, докато други имат далеч по-малко.
„Тук трябва да отбележа, че цялостната фискална позиция на България е стабилна, с нисък дефицит и дълг. Всъщност съотношението на вашия публичен дълг спрямо БВП остава сред най-ниските в ЕС-27. Но както казах, не всяка държава е в същата позиция“, заяви Домбровскис.
Същевременно предизвикателствата на екологичния и цифровия преход, укрепването на нашата икономическа и социална устойчивост и необходимостта да се гарантира енергийната сигурност ще изискват от нас да предприемем големи инвестиции и реформи през идните години. Това означава, че трябва да обмислим дали съществуващата нормативна уредба все още е подходяща за целта.
„Ето защо Европейската комисия представи план за по-опростено и по-ефективно икономическо управление. По същество той има за цел да намали високия дълг, да укрепи икономиката и да изгради основата за бъдещ просперитет и стабилност. Предлагаме на държавите по-голяма отговорност, по-голяма свобода на действие за намаляване на дълга, но в съчетание с по-стриктно правоприлагане. Референтните стойности, залегнали в Договора, остават същите: 3% от БВП за публичния дефицит и 60% от БВП за публичния дълг“, заяви Домбровскис.
Според него това ще гарантира устойчивостта на публичния дълг в целия ЕС.
Целта ни е всички държави членки да достигнат до устойчиви фискални позиции, съчетавайки фискални корекции, реформи и инвестиции, в зависимост от своите обстоятелства. По-конкретно например дадена държава би могла да има по-постепенна фискална корекция в замяна на допълнителни структурни реформи и инвестиции. Всяка държава членка ще може да комбинира тези елементи в четиригодишен фискален структурен план. Това представлява истинско отклонение от настоящото положение“, каза още Домборвскис. /БГНЕС