Капитан I ранг о. з. Васил Данов, член-основател на Атлантическия съвет
Срамна вест споходи многострадалното ни Отечество. Малко преди да приключи мандатът на Красимир Каракачанов(известен и агент "Иван", б.а.) като министър на отбраната, България официално е отказала участие в международното военноморско учение на НАТО „Посейдон 21“.
Разбрахме го с едноседмично закъснение не от българското правителство или от национални медии, а от... съобщение на Генералния щаб на съюзниическа Румъния при официалното откриване на учението.
Солдафонски гаф или политическа провокация?
По-скоро второто.
След като учението „Посейдон 21“ е планирано преди година, толкова ли нямаше възможност командирите, щабовете и екипажите да вземат мерки, за да участваме пълноценно в щабните тренировки и в операциите на море?
Защо екипажите на трите бойни кораба, предвидени за участие, не бяха ваксинирани по-рано?
След като има заболели матроси на два от корабите, но екипажът на единия (патрулния кораб) е напълно здрав, намира се под карантина и е в състояние да изпълнява задачи на море, на какво основание полу-натовците от МО отказват участие седмица преди откриването?
Нямаме ли щабна група, която преди началото на маневрите да е на румънска земя и в състава на обединения щаб да съгласува, да планира и да анализира дейността на силите?
В учението "Посейдон 21" с времетраене от 27 февруари до 6 март са включени кораби и щабни групи от Гърция, Испания, Румъния, САЩ, Турция и Франция. Те нямат ли заболели матроси, подофицери и офицери? Нямат ли кораби извън строя? Но никой не се отказа от участие, потвърдено преди година.
Разбира се, до 6 март има доста време. Болните може да оздравеят, а повредените кораби и валолинии да бъдат поправени. Ала оставаме с лошото чувство, че не Щабът на ВМС и командирите на кораби са отказали участието, а „стратезите“ от МО и от „пронатовското“ правителство на Република България. Натам сочи оперативната обстановка в управляващата коалиция и в Народното събрание, където най-голямата група за приятелство с чужди държави все още носи името „Приятели на Русия“.
И ние заедно с журналиста Григор Лилов изказваме съмнения в мотивите на МО, в почтеността на МО, в патриотизма и
привързаността към атлантизма и европеизма
на лицата, стоящи начело на военното ведомство.
Отказът от участие в учение на НАТО съвсем логично се очертава като симетричен отклик на руските хибридни заплахи срещу черноморските държави-членки на НАТО и срещу „чужди“, нечерноморски страни, които мътят водата на Московията в „руското езеро“, за което руският империализъм бленува от три века.
Защото на 11 февруари Министерството на външните работи на Руската федерация измъти декларация, с която осъди присъствието на военни кораби на държави от НАТО, чиито брегове не граничат с черноморска акватория.
Само седмица по-късно говорителката на руския Рибентроп др. Мария Захарова се разрази в гневни филипики срещу визитите на „чужди” за Русия военни кораби във водите на Черно море.
Имаме обосновано предчувствие, че отказът на българското участие в натовското учение е
съчинен в София, а не във Варна
Защото на 25 и 26 февруари в Щаба на ВМС се състоя Оперативният сбор на командира на ВМС контраадрмирал Кирил Михайлов. Темата на сбора беше „Насоки в развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България и произтичащите задачи пред ВМС”.
Основният команден състав бе запознат с доклада „Развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България в контекста на изискванията на концепцията на НАТО за възпиране и отбрана“.
По време на сбора бяха прочетени съдоклади и презентации от началници на отдели и от водещи военноморски специалисти.
Никой не отвори дума за заболели матроси и за небоеспособни кораби.
Та какво „възпиране“?! Каква „отбрана“?!