Проф. Николай Слатински

Опитах се тези дни в коментар към един статус, да си кажа мнението за наследниците на висши кадри от ДС. И неволно попаднах 

в окото на вулкана

 Аз исках да говоря по принцип, а всъщност спорът беше конкретен – за определен човек, кандидат за кмет на София.
Качествата на кандидата за кмет няма да обсъждам – не съм запознат с тях.
Също така ще кажа, че в личния си живот съм проявявал искрено и лично старание да не съдя за човека по това бил ли е в ДС.
Имам приятели, които са били в ДС (вярно, че само по няколко години – заради възрастта им). Това не ме смущаваше, ако преценявах за достойни за уважение техните човешки качества. Е, малко ме смути напоследък това, че повечето от тях са за Русия във варварската ѝ война срещу Украйна...

Но както при първото остро поляризиране (1980-1990), така и при второто остро поляризиране (2022-2023), не съм бил никога аз този, който е прекъсвал отношенията си с даден човек, само защото той е бил някога за БСП (к) или сега за Рашистката Фашизация. Обикновено съм гледал да сведа общуването с него до минимум, за да не си развалим изгражданите с години и дори десетилетия отношения.
И още нещо ще добавя. Никога не съм бил свързан с ДС, проверяван съм, пък и говоря открито за това, защото знам, че никога не съм бил свързан с ДС. Може би защото съм 

наследник на врагове на народа, 

може би защото моята скромна личност не е представлявала интерес за ДС. Ето защо не съм парадирал с това, че не съм бил свързан с ДС – то не е моя заслуга. Виж, ако ме бяха притиснали и аз бях проявил смелост да им откажа, тогава – да, щях да се похваля със силен характер и с човешка и гражданска смелост.

Сега за онези, които са преки наследници на хора с позиции в ДС.
Веднага трябва да кажа, че държавата ни – бизнес, финанси, политика, съд, прокуратура, администрация, наука и т.н. е покрита от мрежа (мрежи) на хора, чиито родители и по-общо предци са били свързани с ДС и-или висшата номенклатура на БКП. Тези хора, благодарение на своя произход, взаимна поддръжка, роднински връзки и мрежови консолидации винаги след 1989 г. са имали огромно 

конкурентно предимство

 пред останалите, пред простосмъртните граждани. Зад успехите в кариерата на поне 70-80% от тях стоят несполучилите в развитието си съдби на други, не облагодетелствани с ДС- и БКП- произход хора.
Няма какво да се лъжем. Докато простосмъртният млад човек се блъска с труд и пот, с безсънни нощи и лични финансови рискове, с ущърб за здравето и във вреда на семейните си отношения да постигне нещо в живота, наследниците на висшите етажи на ДС и на висшата номенклатура като правило имаха и продължават да имат летящ старт в живота. За тях е далеч по-лесно всичко – и протекция, и защита на докторска дисертация, и незабавно уреждане на високоплатена или престижна работа, и дипломатическа кариера, и място (и то не какво да е) в държавната и общинската администрация, и чудесна позиция в някоя европейска структура, полагаща се (позицията) на България.

След 1989 г. имаме 

трайно и самовъзпроизвеждащо се разделение 

между наследниците на висшите слоеве в ДС и номенклатурата от една страна, и останалите българи – от друга страна.
Това разделение е несправедливо, то води до изкуствен подбор и укрепва споменатите мрежи, изплита неразкъсваеми връзки, уродливо изкривява истината за това кой е успешен в България и защо е успешен. 

Веднъж питах добър познат в политиката от БСП не са ли странни някои ключови думи, жестове, мимики и езици на тялото между демократи и социалисти – те лично мен ме смущават. Той ми каза – Кольо, на преден план, за пред хората, са конфронтации в политиката, на заден план са зависимости и обвързаности от годините на дълбокия соц. Те заедно са месили проблемното тесто, били са с общи интереси и сега си помагат, подават си сигнали, надмигват си. Ти виждаш как голям началник става на крака пред редови служител или просто човек, но това е защото при тях си има друга, ДС-йерархия - и вербуваният става на крака пред вербувалия го...
Ето това е едно от изходните ми твърдения. Най-много от Прехода спечелиха именно висшите кадри на ДС и номенклатурата, но ако политиците все пак се явяваха на избори и изпити пред народа и бяха видими за обществото, бяха критикувани, остракирани и заклеймявани понякога, то кадрите на ДС бяха и са в сянка, те плетяха мрежите си, държаха с информация за гушите или за други болезнени места другите хора и постигаха своето без особени усилия. 

ДС е ракова тъкан,

 която дори днес дава метастази в нашето общество.
Тогава какво да правим с техните наследници? Да ги заклеймяваме ли колективно и безпрекословно, да ги натоварваме ли с греховете на бащите, дядовците им, вуйчовците им и лелинчовците им?
Тежък въпрос. Принципният отговор е Не, разбира се!
Не, естествено! Но имам четири уточнения.

Първото

 мое уточнение е – а дали някои наследници на висшата прослойка брутални персони в ДС не продължават да правят същото, което са правили предците им, но в новите условия – в псевдопазарна, фейкдемократична, фасаднонормална и фалшивоправна България?
Дали при мнозина от тях вредността, арогантността, безскрупулността, наглостта не се е предала, както казваше един циник, по полов път?
Ако децата продължават да пакостят, да корумпират, да издевателстват, да дерибействат по същия начин, както техните ДС-предци (но в новите условия и по нов начин), то те трябва да бъдат удряни през ръцете за действията си, без задължително да се изтъква всеки път тяхното родство с ДС. Това трябва да се осъществява строго и сурово (но изобщо не се случва – те са с имунитет) за това, което те правят, заради тяхното лично мърсуване и грабителство, заради това, че те разбиват човешки съдби и провалят с безпардонността си множество кариери.

Второто

 мое уточнение е категоричното изискване към наследниците на висшия избран кръг от ДС – да дадат на обществото да разбере как те се отнасят към дейността и безобразията на своите предци именно като висши кадри на ДС. Не като Павлик Морозовци да се отричат от своите бащи и дядовци, не да излизат на площада и да си късат ризите, хулейки бащите и дядовците си от върхушката на ДС. А с прости думи и от демократични позиции да дадат ясна и категорична оценка за всичките беди, които върхушката на ДС, към която са принадлежали техните близки роднини, е донесла на България и на стотици хиляди българи – репресирани от тях, с разбити житейски стратегии заради тях, с почернени семейства заради тях, с унищожени до корен амбиции заради тях.
Аз изобщо не съм за лов на ДС-вещици (33 години след 10 ноември!), но все пак – как пък никой от децата и внуците на висшата кохорта в ДС поне веднъж, поне с известна критичност, поне с две-три думи, поне от сърце, не заклейми системата ДС и мерзостите, които тя носеше за България? Нито един! С нито една дума. Иначе мнозина от тях са сладкодумни, могат да нанижат прекрасни продемократични слова. Но нищо повече от това. Всичкото, което получиха от предците си в ДС те използваха за своя изгода, но нищо от делата на ДС не отрекоха, камо ли пък да осъдиха.

Третото 

мое уточнение е, че изобщо не става дума към наследниците на ДС да се прилагат мерки за орязване на правата. Абсурд. Не, не и не. Става дума за съвсем друго – за ИЗРАВНЯВАНЕ НА ПРАВАТА на тези наследници с правата на редовите българи. Защото както казах, в България вече 33-34 години всички са равни, а децата и внуците на ДС са по-равни. 
Трябва да се намерят демократични механизми, които да разкъсат мрежите на ДС, оплели и задушаващи България. Най-малкото защото тези мрежи се възпроизвеждат най-силно в системата за национална сигурност на България. Те са завладели и не пропускат демократичен кислород преди всичко в службите за сигурност, там основно влизат хора, за които най-малкото има някой свързан с ДС пряко или роднински, който да каже добра дума. Всички останали млади българи нямат никакъв шанс да припарят до тези служби или ако някак попаднат там, са лишени от сериозни шансове за кариерно развитие в тях.

Четвъртото

 мое уточнение е твърде идеалистично. То опира именно до децата и внуците на висшите кадри на ДС. Добре, нека тези деца и внуци се радват на високи позиции и високи постижения, не на последно, ако не и на първо място заради своя ДС-произход. Безспорно е, че те са се доказали като личности, че имат редица успехи – и благодарение на „ве нулево“ – на началната ДС-скорост. 
Моят наивен апел към тези хора е – драги успешни ДС-наследници, ние признаваме вашите успехи, успелият – успял, битият – бит... И все пак, драги успешни ДС-наследници, помислете още веднъж, дори да е законно вашето право да искате още власт, още признание, още видимост, още успехи – а дали то е морално?! Дали наистина е морално да се навирате в очите на ошашавеното и живеещо с остро чувство за несправедливост наше общество, като искате още, още, още и още избраност, високопоставеност, правомощия, значимост? Не ви ли съвестно пред обществото, че то при равни с вашите възможности няма същите високи позиции, от които да щурмува политическите върхове в държавата? Не ви ли е притеснително

 с капитала на произхода си да разделяте и противопоставяте демократичния електорат

и половината от него да гълта жаби заради чувството, че голяма част от България е прецакана, превърната в машинки за гласуване все за един и същи тип хора, чиито предци са живеели прекрасно и преди 10 ноември и след 10 ноември; 
а другата половина настъпва гърлото на собствената си песен и преко сили отстоява своите демократичин позиции като ви подкрепят само защото смятат, че демократът при всички случаи трябва да постъпва демократично. А така, за жалост, те малко изпадат в ролята на Гюро Михайлов или поне превръщат някак странно безценните си демократични позиции, в това число безценните МИ демократични позиции в абсолютно ефективно средство за победа на недемократични практики и непонятно дали демократични личности?
Накратко, четвъртото ми условие е наивно разсъждение, обърнато към наследниците на ДС – помислете млади хора, мили млади хора, дали си струва вашите управленски амбиции 
не само да внасят раздори сред демократите в България, които са твърде малко в сравнение с необходимата за демократично освестяване на България критична маса; но и да ходят по оголените нерви на стотици хиляди нормални българи, които не могат да приемат за нормално, че всъщност и преди, и сега, висшата каста на ДС реално държи контролния пакет от властта в България навсякъде – в политиката, в икономиката, във финансите, в съдебната система, в системата за сигурност, в науката, в културата, в екологията, в спорта и въобще, и изобщо...