Христо Марков*

Има нужда все пак да отбележим с няколко думи Октомврийската революция, защото май в  20 век няма такъв обрат в човешката цивилизация и защото тя е съпътствана от лъжи, митове и напълно измислени събития. И тайничко се надявам да прочетат тази текст повече комунисти и да се замислят, а и не могат да отрекат нито един факт, дори да извикат на помощ партийната им глашатайка Искра Баева.            

Най-напред ще започнем с „двигателя на революцията” Улянов-Ленин. Напълно невярно е твърдението, че той е бил супер активен в дните преди преврата, че движил делата на партията на болшевиките едва ли не сам. По това време Ленин вече е 

тежко поразен от сифилиса, 

активността му намалява, страда непрекъснато от главоболие и безсъние, от физическа умора и от непрекъснати гнойни абцеси – характерни белези на сифилиса. Вярната му спътница Надежда се грижи за него като за малко дете. В продължение на няколко месеца в компанията на други революционери в емиграция  следят хаоса по бойните полета на Първата световна война от безопасно разстояние в Швейцария. По това време преговарят със служители на германското външно министерство за безопасен начин да се завърнат в Русия.            

По това време се е разраснала и любовната връзка между Ленин и най-близкия му сътрудник Григорий Зиновиев, роден като Хирш  Апфелбаум. Двамата споделят всяка вечер постелята, докато на Крупская е отделено място в мрачната кухня. Двамата „революционери”  потъват в любовни авантюри и кроят планове за революцията.
Накрая в началото на април 1917  год. /някои изследователи твърдят, че е станало на 4 април/ уведомавят германското външно министерство, че „между двадесет и тридесет  души” са в готовност на потеглят за Русия. На 17 април 1917 год. групата руски болшевики се качват в запечатан влак  в Берн. В групата са Ленин, Крупская и любовницата му Инеса Арманд. Връзката на Ленин с Арманд дълго време ще остане в СССР като държавна тайна, но това е друга история.
Така наречения „запечатан влак” всъщност представлява един – единствен вагон с осем второкласни и третокласни купета. Ленин, Крупская и Инеса се настаняват в самостоятелно купе. По време на цялото пътуване той излиза от купето едва два пъти – единтят да се скара да не вдигат другите пътници шум и вторият път да помоли да им се раздадат бележки с номерата за тоалетната. През цялото време швейцарското контраразузнаване ги следи отблизо и интерес представлява официалният полицейски доклад за заминаването на странната група. Ето какво пише в него: „Експресният влак, в който имаше един вагон, пълен с руски револючионери, трябваше да тръгне в 3.20 следобед. На перона около 100 руснаци изпращаха влака със смесени чувства. Тези, които подкрепяха войната с Германия, псуваха като каруцари, наричаха пътуващите немски шпиони и провокатори. Те им викаха – Всички трябва 

да бъдете избесени,

еврейски подстекатели! Щом влакът потегли едните запяха Интернационала, а другите крещяха: „Подлеци, свине, еврейски предатели, шпиони…”. Процесията се съпровожда от двама немски офицери, които са натоварени внимателно да следят руските революционери.
Емблематичната картина „Ленин на Финландската гара”, където Ленин е изправен пред финландски локомотив № 293 и поздравяващ тълпата е пълна измислица. Абсолютна фантазия. Още като пристига в Петроград  на 3 април /по нов стил/, той е завлечен от група болшевики в бившата „Царска чакалня” и малко по-късно е заведен в дома на балерината Кшесинска, който е превърнат в щаб на на петербургския болшевишки комитет. Моряците от втори балтийски флот открито го обвиняват, че е приел германски пари и помощ.  Както винаги болшениките са щедро финансирани от Германия през верига от банки, тайно прехвърляни са пари по специални сметки. Улоф Ашберг, директор на шведската банка „Ниа Бенкен” , по-късно признава, че е бил банкер на болшевиките, като през ръцете му са минали около 60 милиона златни марки – по днешната стойност това прави около 180 милиона паунда. Само един от куриерите, Н. М. Вайнберг, руски агент на берлинската банка „Менделсон и Ко” признава, че е изплатил в брой срещу разписки 12 милиона рубли на болшевиките и лично на Ленин. По-късно Ленин нарежда на социопата Дзержински 

да прикрие следите от тези пари

Той арестува Н. М. Вайнберг, но разписките вече са изпратени в счетоводството на банката в Берлин и нещастния банкер първо е хвърлен в затвора и после разстрелян без съд и присъда. Та, драги читатели това е силата на Ленин тогава. Неизвестен, освен в тесен кръг на крайни болшевики, разкапан от сифилис, но разполагащ с доста пари и с тях способен да направи хиляди поразии. Германският генерал Макс Хофман, който е началнк-щаб на Източния фронт признава: „Ние нито знаехме, нито предвиждахме опасността за човечеството, което щеше да настъпи от това пътуване на болшевишката група до Русия. Приемахме Ленин като кротък луд, който може временно да обърка нещата в наша полза.”
По същото време  в Русия през САЩ и Канада се завръща друг клинично луд човек – Лейба Давидович Бронщайн  - Троцки, въпреки че англичаните правят опити да го спрат. И досега се смята от доста историци, че истинската причина Сталин да го убие е да не разкрие Троцки цялата схема за тайно финансиране на болшевишкия преврат.
В същото време към края на есента на 1917 год. броят на дезертьорите от руската армия  достига 2 милиона души. Като се прибави и погрома, който тя търпи във войната с Япония по-рано, то нещата изглеждат трагично за огромната империя. Керенски запазва някакво подобие на власт, но само проформа. Неговият баща е бил училищен директор на Ленин и двете семейства са се познавали добре. Може би, това е причината да му разрешат да избяга от Русия след революцията и да умре в старини в Ню Йорк през 1970 год.
На 23 октомври Ленин пристига от Финландия  и на заседание на болшевишкия ЦК изнася тирада за въоръжено въстание. При гласуването успява най-сетне да преодолее опозицията: десет гласа са „за” и само двама против. Троцки създава Военен революционен комитет. В навечерието на втория конгрес на Съветите – 25 октомври по стар стил или 6 ноември по нов – болшевиките са само 390 от общо 649 делегати. Ленин, Троцки и Сталин обаче 

настояват за въстание 

срещу временното правителство. Военният революционен кочитет нахлува в Зимния дворец, който вече е под заплахата на пияните кронщадски моряци от крайцера „Аврора”. Руски историци твърдят, че роля за ексремизма в ония вечери изиграват бутилките водка щедро закупени с парите от Германия, които държи Ленин. Той научавайки тази новина съобщава на общо руския конгрес, че революцията е започнала. Няколко стотин депутати напускат залата в знак на протест срещу болшевиките, но само така увеличават мнозинството им.
Конгресът води дебатите през нощта в института „Смолни”, където е било бивше училище за благородни девици. Делегатите се разотиват на сутринта, когато пияни революционери правят опит да щурмуват Зимния дворец. Всичко е една голяма бутафория, но Ленин е бил наясно, че наскоро възникналото кино е най-важното пропагандно изкуство, е заснета героична реконструкция, която по-късно се показва на света и далечните предели на Русия. Пияни войници стрелят залпове с халосни патрони, а други лежат и се преструват на умрели. В действителност гарнизонът на Зимния дворец е намалял от 2 000 души до 2 роти юнкери и 137 жени от женския батальон на смъртта. До утрото на 26 октомври /8 ноември по нов стил/ дворецът и почти всички важни обекти в Петроград са в ръцете на болшевиките почти без съпротива. Загиналите около 7 000 души са преди всичко невинни минувачи.
Видните болшевики се самонаричат народни комисари под името Совнарком и временна администрация начело с Ленин, Троцки става комисар по външните работи, а Сталин става комисар по въпросите на националностите. Веднага си изпълняват обещаното на Германия и 

искат примирие и излизане от войната

 За целта убиват главнокомандващия на армията генерал Духонин.
Още на другия ден е избран  Съвет на народните комисари, който изпълнява ролята на временно правителство. Сред тях има и есери, и меншевики, но над 2/3 са болшевики.  Избрано е Политбюро, което е най-високия орган на власт и се състои само от 7 члена. В една ксенофобска страна като Русия начело са татаринът Ленин, евреинът Троцки и грузинецът Сталин, а в Съвета на народните комисари всички са евреи с изключение на Дзержински – поляк и Луначарски – руснак. На  10 ноември издават декрет за премахване на свободата на печата. Либералната преса е първата, която си отива, а след нея я последват есерските и меншевишките издания. На 17 ноември Ленин произнася програмната реч на новите управляващи: „Държавата е институция, изградена да упражнява насилие. Сга ние искаме да упражним насилие в интерес на народа.”
Още от Швейцария Ленин повтаря, че когато дойдот на власт веднага ще свикат Учредително събрание, но в своите „Тезиси за Учредителното събрание”, публикувани в „Правда” разяжданият от сифилист Ленин твърди, че класовите конфликти, конфликтите с Украйна и бялото движение са направили формалната демокрация невъзможна и че трябва да се приеме безусловно съветската власт или да бъде наложена с революционни средства. Все пак са свикани избори, на които болшевиките търпят пълен провал. На тях те получават едва 9 милиона гласа от общо 36 милиона гласа, или 175 депутатски места от 707 места общо. Явно мнозинство получват есерите с 370 депутатски места, но още на първото заседание болшевиките предизвикват такова объркване с крясъци и врява, че заседанието приключва бързо-бързо. На 30 декември хиляди есери са арестувани с обвинението, че участват в контрареволюционен заговор, а през март 1918 год. и малко от останалите есери са разпратени по лагерите, откъдето не се връщат никога.
На 19 януари 1918 год. болшевиките отменят Учредителното събрание, закриват всички вестници с изключение на техните, а на 26 февруари 1918 г. Ленин съставя декрет за преместването на правителството в Москва. В него се казва следното: „Москва е избрана за седалище на правителството. Всеки отдел да евакуира мккимален брой ръководители на централната администрация, максимум 20 – 30 души. Незабавно да се евакуира държавната банка, златните резерви и държавните документи.” На 3 март 1918 год. цветущата руска империя, най-богата в света страна на полезни изкопаеми, подписва чрез Троцки и Ленин унизителния мир в Брест-Литовск. Болшевишка Русия пада на колене! Корнилов и Деникин се опитват да направят нещо, но армиите им са разпилени от тълпите на Нестор Махно.
На 19 юли 1918 год. в-к „Известия” оповестява убийството на Царя и цялото му семейство. Фамилията Романови е ликвидирана с познатата в следващите години чудовищна жестокост. През юли 1998 год. костите на Николай Втори, съпругата му, три от принцесите, невръстните Алексей и Мария са погребани в събора на Петропавловската крепост. Присъства и президента на Руската федерация Борис Елцин, който заявява: „Комунизмът нанесе най-голямата злина на руския народ. Той превърна една цветуща държава в гробище и продължи да я прави такава. Дано Бог не разреши повече да съществува комунизъм в Русия.”
Ами накратко това е историята с „Великата” октомврийска социалистическа революция, която нанесе най-големите злини в човешката история на света. Остава ни само да се надяваме да не се повтори…

*Христо Марков е бивш депутат от СДС, лидер на „Демократическата партия“, бунтар, една от сините емблеми на Пловдив. Автор на Faktor.bg. Текстът е публикуван за първи път през 2017 г. във Faktor.bg, по повод 100 години от болшевишката революция в Русия, но и днес е непреходно актуален.