Велислав Величков
72 дни протести се изнизаха заедно с лятото - бързо, бурно, неусетно. Вече спомняте ли си как започна всичко на 9-ти юли? На Площада пред Президенството се събраха десни, леви, либерали, аполитични, всякакви, като
възмутени граждани
Защо се събраха? Може би , защото им писна да ги правят на маймуни държавниците, политиците, съдебните началници, медиите на олигарсите - всички онези, облечени във власт и влияния, хората с парите, връзките, позициите, тайните сделки - недосегаемите! Да, препълненият казан на недоволството се изплиска изведнъж по два конкретни повода: неуспешното дебаркиране на Българския бряг на политик от опозицията, който бе брутално изтласкан в морето от държавните гардове на частния бизнесмен на държавна хранилка Ахмед Доган и въоръженият десант на преторианската гвардия на главпрокурора и военните Му прокурори в Президенството, но без Каскета начело. Това предизвика съвместното изригване на хора, които иначе не могат да бъдат събрани на едно място дори на футболен мач или симфоничен концерт. В този ден на митинга пред Съдебната палата на "Правосъдие за всеки" се роди
лозунгът ЗАЕДНО, който кънти вече повече от два месеца в Триъгълника на властта
Това наистина уплаши Властта, повече тайната, отколкото явната, защото бе ясна индикация, че този път Протестът няма да бъде лесно овладян и прибран. Нещо ще трябва да се промени, нещо повече от преди, ще трябва да има маньоври, сделки, преговори, а това струва пари и хаби време, а и в крайна сметка ще трябва "да се налее малко повече демокрация", за да бъде запазено съдържанието на олигархичната власт за сметка на опаковката.
Навън хората викаха, хвърляха яйца по празните сгради на властта, маршируваха, после окупираха Орлов мост и показаха учудващо упорство в преследване на легитимниге си граждански цели - оставките на Борисов и Гешев, електронно и машинно гласуване и промяна в сбъркания модел на властта, обслужващ мафията.
Вътре в сградите манкираха, тупаха топката, подписаха накрая проект за нова конституция, сервирана им от джипа на премиера, като така потвърдиха всички съмнения на протестиращите, че властта е еднолична, но с мощно задкулисие. Отвън преторианците им биеха, влачеха и арестуваха най - изявените личности и младите хора, предимно тези, които не могат или не искат бързо да бягат, без разлика от пол, занятие и поведение. После криеха насилниците и отричаха насилието, при все съмненията, че в полицейски униформи се крият и частни гардове от небезизвестни силови групировки. После пък съдът пускаше задържаните, а те се връщаха на протеста, но някак си вече по - тихи и смирени.
Мина август, дойде септември, с много очаквания за бърза развръзка. Бунтът започна на втори септември с много хора от цялата страна, малко бутане с полицията и много бомбички вечерта, хвърляни от фен агитки, а накрая завърши с водни оръдия, бити хора и масови арести в периметър от един километър околовръст. Разрушиха Орловград, махнаха блокадите и хората просто се прибраха в къщи.
Постепенно
протестът намаля, затихна, раздели се на групички,
шествията намаляха, ораторите също, едно и също се повтаряше от трибуната всяка вечер, започнаха прожекции от силовите действия на полицията и речите на самозвани смешници, наречени водещи политици, като целта беше да се зареди енергията и да се върнат хората. Мина неусетно "Второто въстание", на ред е "Третото", но в края им май ще разберем, че
въстание не може да има, понеже въстаници няма, генерали също
Вече изчезна онова ЗАЕДнО от първите две - три седмици, всеки си прави събития и акции на различно място. "Отровното Трио" казват: всичко започна от нас и ще завърши с нас, "държейки микрофона и тъпана", Бойците и Орловци искат да са равнопоставени участници в Протеста и да имат думата при сценария на развитието му; партиите сепарираха отделни негови части, като е все по - видимо делението между Демократична България, чийто лидер Христо Иванов подпали "искрата Росенец" и по -левите около Мая Манолова, които коопрериат с три малки партии и са близко до Триото.
БСП като че ли се задоволяват с преките включвания от Протеста на собствената си телевизия и редките появи на младите си депутати сред протестиращите.
Президентът се опитва да вдъхновява с кратки ударни речи и редки появи сред хората пред сградата му, но не предприема никакви институционални ходове, за да се опита да даде решение на кризата, в която е изпаднала държавата. Най - малкото можеше да свика КСНС и да внесе обещания при консултациите се проект за нова конституция, а юмрукът повече би му отивал, ако беше редови протестиращ или действащ генерал!
Протестът вече е във всички световни медии, стана повод за дебати в комисията по правосъдие, граждански свободи и вътрешни работи на Европарламента /LIBE/, а на пети октомври всички евродепутати в пленарна зала ще обсъждат състоянието на върховенството на Правото, гражданските права и медийните свободи в България, безпрецедентно! Властта се принуди да направи отстъпки и осъществи четири министерски рокади, жертвайки важни за статуквото министри, начело с финансовия консилиери Горанов. Тя изгуби легитимност и вече е сигурно, че оставката на Борисов е само въпрос на време. Това са неговите успехи!
Властта са препозиционира, закрепи се, укрепи се поне за два месеца напред, успявайки да внесе проекта си за конституция, който
застрашава устоите на демокрацията въобще
Гешев не помръдна дори, а със свиканото прокурорско сборище в Бояна ясно демонстрира, че няма никакво намерение да подава оставка, опита се дори да премине в контранастъпление. Така оставките станаха химера засега, а зад Храста лукаво поглежда разпределителят на порциите и предлага "експертно правителство"!? Протестът не излъчи лидерство в гражданския сектор до момента; не успя да запази постигнатото обединение на всички прослойки и политически цветове;
навлезе в опасен етап на вътрешно разделение и дори маргинализация
както и на опити за вкарването му в определени лични рамки; допусна се и политическото му използване при последната акция на Мая Манолова, с участието на майки от "Системата ни убива" в сградата на НС. С едно изречение: започна да губи заряда и посоката си, а това може да го убие, както стана през есента на 2013 година с DanswithMe. Това са лошите притеснителни новини!
Но, от друга страна, този път властта и политиците в НС няма как да излъжат осъзналите се хора, представяйки сами себе си за алтернатива, както бе през 2013 година! Имаме уникалния шанс, използвайки предстоящия дебат в Европейския парламент, да се опитаме да си свършим работата тук сами,
да постигнем и оставките, и честните избори
след това, и реформаторското мнозинство в следващия парламент, което да направи промените в модела на държавно управление и да изкара държавата от мъртвата хватка на олигархията. Искат се само две неща: смелост и упорство на всички, които го искат, за да се върнем към онова ЗАЕДНО, с което започнахме на девети юли. Никой няма монопол върху Протеста, никой не е негов началник, а лидери за след оставките хората сами ще излъчат, като му дойде времето. Свободата е това , което води Народа /по Дьо Ла Кроа/, справедливостта е горивото, опазването на демокрацията и върховенството на Правото с независима съдебна система е целта! Който разбира това, може да направи крачка отвъд егото и личните си цели и да подаде ръка на другите себеподобни, без претенции за единственост и изключителност. Другото би било апетитът към салама, а не жаждата за свобода! Хайде да видим, предстоят решителни, бих казал исторически дни, дали ще сме на висотата, която страната ни и децата ни очакват от нас!