Само часове след новината за смъртта на републиканеца Джон МакКейн червеният депутат Александър Симов, който сипе клевети и обиди срещу всеки, имащ различно мнение от неговите кумири и духовни учители Сталин и Путин, заля с помия и паметта на покойния сенатор. Всъщност за клеветническия си и обиден език, който явно е на въоръжение в БСП, Симов вече е осъден от Темида, а срещу него предстоят и други дела. Но вчера той не пожали покойника, обявявайки го за политическо чудовище. Ето какво написа на стената си във фейсбук:
„Всяка смърт е трагедия, но трябва да си прекалил с медийните опиати, за да величаеш Джон Маккейн с помпозни определения като "герой", "бунтар", "гигант", "икона" в България. Маккейн може и да е икона за някои в САЩ, но цената за този героизъм и до днес я плащат стотици хиляди в изтерзаните части на света, където той завинаги ще има имидж на политическо чудовище. Образът на смелия и непоколебим политик, отдаден на своите принципи също е огромна лъжа, съчинена с медийна мощ, която надминава нашето въображение. Единственият принцип, който Маккейн някога е имал са собствените му политически интереси, собственият му образ и почти нищо останало. Другото е фентъзи за подчинени идеологически колонии. Само преди няколко дни "Ню йоркър" излезе с интересен, но странен текст, наречен: "Джон Маккейн и краят на романтичния консерватизъм". Той е посветен на последната битка на покойника - тази срещу Доналд Тръмп. Това, което статията премълчава обаче е нещо много иронично. Маккейн има пряка отговорност за възхода на тръмпизма и подозирам, че той заради това беше толкова озлобен. Просто няма начин да не си е давал сметка за вината си и това го е изяждало отвътре. Именно Маккейн през 2008 година изрови и даде национален обхват на Сара Пейлин, която беше прото-Тръмп, но само че в пола. Именно Маккейн даде политическата легитимност на такива фигури, обсебен от желанието да се докопа до креслото в Белия дом. И в края на живота му този Франкенщайн го съсипа и унищожи. Не намирам нищо успокоително в това, но виждаме на практика безпощадната сила на най-големите исторически грешки.
И още нещо - аз никога няма да забравя, че именно Маккейн беше човекът долетял преди четири години в България, за да прекрати "Южен поток" и да ни покаже на практика, че България няма право на собствени национални интереси. Това беше толкова подло и безчестно действие, че съвсем сериозно очаквам като минимум да кръстят улица у нас на негово име. Ние ги умеем тези работи...”
Като оставим настрана циничния език на автора, напомнящ за прекалил с идеологически опиати, Симов си позволява в типичния си стил да манипулира гражданите. Той нарочи МакКейн и за основния виновник за спирането на проекта „Южен поток”.
През юни 2014 година трима сенаторите от Конгреса на САЩ - Джон МакКейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи посетиха България и имаха срещи с правителството. Малко след това „Южен поток” бе официално спрян. Депутатът социалист Симов обаче подло мълчи, че по това време страната се управляваше от правителство на БСП, с премиер Пламен Орешарски и точно той проведе срещата с американските сенатори. Ако се е договарял нещо с американците, това е именно премиерът на БСП.
Самият Орешарски беше категоричен тогава, че американската визита няма нищо общо със спирането на проекта, а причината е, че Европейската комисия обяви, че стартира наказателна процедура срещу България заради нарушения по проекта. За никого в България пък няма съмнение, че „Южен Поток” се бе превърнал в символ на корупцията и пореден опит на Русия да монополизира енергийния пазар в страната. Така че Симов да не прехвърля задкулисните и мафиотски игри в БСП и корпулентното правителство на Орешарски върху Джон МакКейн.
А що се отнася до това да има улица, на името на сенатора у нас, то вероятно такава ще има и без заклинанията на депутата, със сърце на правоверен комунист. Подобна чест заслужава всеки голям демократ, борил се срещу империята на злото, а и у нас има премного паметници и улици, посветени на съветски, руски и родни сатрапи и диктатори. На Симов обаче такава чест никога няма да бъде оказана, дори и в по-любимата му от България Русия.
