Отчаянието на патриарха на псевдосоциологическата лъжа

Доц. Огнян Минчев*

От тези думи и от този патос лъха отчаяние. Отчаянието на човек, който през целия си живот е защитавал великодържавната кауза в България с всички възможни средства. Той не е част от примитивния русофилски слугинаж от типа на "атака" или "възраждане". Той не е част и от групата на "четирихилядниците", които носят "петолъчките" (всъщност вече носят "георгиевска лентичка") гордо на челата си. Той по-скоро е командирован "Щирлиц" в редовете на "проевропейците", "социалдемократите", "реформистите" - още от 1989-та насам. Но днес в казионната радевизия през него е пробила част от истината -

която за самия него е източник на отчаяние

Отчаяние от едно очевидно настъпващо поражение. Излязъл е от окопа, лишил се е от прикритието (доколкото то въобще е било функционално) и подобно на главния герой от "17 мига от пролетта" публично е съобщил - "Е да, Мюлер, аз днеска отивам на ленински съботник..."

Отчаянието, преди всичко пробива през отношението към "войнолюбивата Европа". Надали има толкова глупави хора сред немногото останали зрители на телевизионната неделна бръснарница, които да не знаят, че след 1945 г. на света няма нищо

по-миролюбиво от Европа

Поради известни на всички причини. Дори и през периода на Путниновата архи-наглост (между 2007 и 2022 г.) да изнудва 500 милионния ЕС, десетки пъти по-богат от самата Русия, Европа в лицето на Берлин, Париж, Мадрид ... бе унизително малодушна пред Кремъл с една единствена цел. Да задържи, да смекчи, да интегрира разпасалия се сатрап в своята визия за едно дългосрочно сътрудничество между Европа и Евразия, в което Стария континент дава на Москва ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО - за което империята дори не е мечтала...

Дори и след февруари 2022 г., дори и във вихъра на мръсната пропагандна, ченгеджийска, терористична кампания на Путин срещу Европа, европейските политици и чиновници твърде плахо налагаха тромави санкции, пращаха предупреждения, призоваваха към здрав разум. Трябваше да дойде Тръмп 2.0 и да обяви, че Америка вече не носи отговорностите по трансатлантическото сътрудничество, които самият Вашингтон бе установил в отношенията си с Европа след 1945-та, за да стане ясно на европейските лидери, че трябва да запрятат ръкави и

да мислят за отбраната си

Не особено ефективно - не особено динамично, но все пак да се вземат в ръце... В Кремъл побесняха - те разчитаха, че Европа ще хленчи и ще коленичи в Москва и във Вашингтон с молба за защита, че ще се подложи на двустранно унижение от Кремъл и Белия дом да бъде до-смачкана геополитически, а след това - и икономически. Европа не го направи. Със скърцане и тромава упоритост - малко "по немски" - европейците започнаха да ограничават пространството за Путиновия шантаж. 

Това събуждане на Европа дава вече своите първи резултати - Кремъл може да организира терор, да истеризира пропагандата си, да инсценира политически сривове и скандали, да слага начело на периферни държави измекяри от типа на цитираните от нашия водещ идеолог в предаването тази сутрин. Но Кремъл не успя да неутрализира Европа. Как не я е срам, тази Европа! Да не даде на Путин дори две-три градчета в Донбас - откъдето кремълската орда спокойно ще може да стигне до Киев по една незащитена равнина...

Е, кажете ми, не е ли за отчаяние! 

Но отчаянието на патриарха на псевдосоциологическата лъжа и пропагандната арогантност не се изчерпва с лошите новини от Европа и от бойното поле. Той и съмишлениците му чакат почти две десетилетия истински "техен човек" да дойде на власт в България. Не "гъвкав" последовател на посоката на вятъра, а истински техен човек - като Орбан, като Фицо, абе ... като най-добрите примери за измекярска прокремълска политика в периферията на обединена Европа. Най-после дочакаха този човек и в България. След два президентски мандата, след поредица от "служебни" управления и провали на държавата от типа на "Боташ", едно свръхефективно оперативно мероприятие

доведе "нашия човек" на върха на изпълнителната власт

С невиждано парламентарно мнозинство. С пълен контрол върху специалните служби, президентството, медиите, с бързо овладяване на правосъдието... Би трябвало да виждаме възторг на лицето на ръкомахащия патриарх...

Но не, от всяка дума блика отчаяние - изригва ярост, демонстрира се нетърпение... Няма време, няма нито историческо, нито политическо време пред тези, които поеха управлението на България. Уж техният кандидат за президент е неизмеримо по-силен от немногото други на терена... Уж досегашното политическо статукво е разгромено - в действителност то е полуинтегрирано и полупарализирано... Уж "жълтопаветните" момчета се суетят без посока по терена - и те наистина се суетят... Всичко би трябвало да е "топ" за новите властници в София. Но не е... Политическата ситуация месец и нещо преди президентския вот е "бременна" с едно тревожно очакване -

очакване за неизбежен и скорошен провал - пълен провал

Властта е поела слугински задължения спрямо прекалено много кукловоди, което предизвиква уплашен хаос сред марионетките на терена. Властта не знае как се прави бюджет - и не знае кои от вече набъбналата копринена клиентела да нахрани по-напред... В страната гърмят военни складове. Хората от оръжейната индустрия, които бяха основното вътрешно българско лоби на новия президент през 2016 г., сега са преки жертви на брутален тероризъм от страна на... Ох, не питайте на кого - вождът е твърде срамежлив, за да си признае... 

Значителни групи излъгано да гласува за "прогресистите" население навъсено псуват в шепа и гледат враждебно към новия опит да бъдат закарани пред урните... Социолозите правят абстрактни политически анализи - нещо няма данни... Бензинът и дизелът са по-скъпи от 2008-2009 г., когато нефтът бе стигнал до над 140 долара... Нещо не е наред откъм нашето "национално богатство" Вагит Алекперов - язък, че му махнахме санкциите... Властта тайно взима дълг с поредица от 150 милионни траншове. Четири месеца след идването на "прогресивната" прислуга на ретроградния кремълски господар, господства усещането за една вече впечатляващо амортизирана политика - сякаш че тези некадърници са били на власт дълги години... Във въздуха витае страхът от провал... И все по-нахъсаната решимост да го предотвратят като "затягат гайките"... Докъде, докога?

Докъдето и докогато им разрешим

Те не могат да си позволят да загубят президентските избори - затова и толкова впечатляващо свинстват с медиите и по медиите. Ако не стане с медиите - ще пробват с машините... Ако не стане с добро - ще опитат с лошо... Няма да клекнат току така. Но дълбоко в себе си знаят добре - този великодържавен експеримент, който доведе шепа некадърници и нещастници на власт в България, ще се срине. Както се е сривал през последните 30 години всеки опит на великодържавието "да си върне България". Затова са отчаяни - вижте му само уплашената гневна физиономия на нашия герой... А той не е кой да е във властта... 

*Коментарът на автора е провокиран от днешното участие на Андрей Райчев в сутрешния блок на БНТ, в което той разви своите пропагандни тези, за които писа Faktor.bg.