24 Февруари, 2025

Празнуваме Никулден с рибен курбан за здраве и берекет

Празнуваме Никулден с рибен курбан за здраве и берекет

Свети Николай Чудотворец

На 6 декември отбелязваме деня на Св. Никола (Свети Николай Мирликийски Чудотворец).

Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България и в целия християнски свят. Той е покровител на моретата, моряците и рибарите. Затова по традиция на трапезата на Никулден трябва да има риба, най-често шаран.

Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб. Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.

В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езическия бог Посейдон. Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до днес във величествената базилика, издигната в негова чест.

В Западна Европа също честват деня на Св. Никола. Освен в италианския град Бари, където заедно го честват православни и католици, в Холандия и Белгия например този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември малчуганите оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Никола постепенно се трансформират в Коледа.

За този велик светец – господар на морето, покровител на рибарите и патрон на банкерите, българинът е написал много истории. В тях той е запазил страхопочитанието и възторга от неговия необикновен живот. 

Предците ни вярвали, че св.Никола е голям юнак и господар на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият жребий, когато светците си поделяли света – да ходи по морето, да броди по бреговете на реките и да бди над трапезите. Бил надарен със свръхчовешка сила и с необикновени способности – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да господства над зимата, снега и ледения вихрушки, да изпраща страшни бури. Има предание, че на 6 декември лодки и кораби не излизат в открито море.

Затова в чест на св.Никола

по традиция се коли курбан –

задължително шаран – за здраве и благоденствие. От там идват и другите названия на празника - Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. Според легендите тази риба се смята за слуга на светеца. Веднъж, когато излязъл с лодката си в открито море, се извила буря и пробила лодката, а с шарана светецът запушил пукнатина и така се спасил от гибел.

За трапезата жените правят обреден хляб и обредна храна рибник - шаран, пълнек с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечен в тесто.

Когато приготвят рибата люспите трябва да се отстранят внимателно, така че да не паднат на земята. Според преданията, ако люспа бъде стъпкана, ще донесе болести и страдания. На софрата се нареждат още постни чушки пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

По стар обичай празникът предците ни отбелязвали с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода. Тя започвала с молитва и прикадяване на трапезата. На нея някога присъствали само мъжете, като най-възрастният от тях разчупвал хляба високо над главата си – за да растат нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипвали царевични зърна – къщата да е пълна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това лявата половина на погачата се раздавала на всички, които са около трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзвали на тавана и го наричали на св.Никола.

Старите хора вярвали, че

кръстата кост на рибата има магическа сила.

Затова в някои селища я пазели. Част от нея пришивали в шапките на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви други магии. А другаде с нея лекували безсъние, уплаха и главоболие. Вярвали, че ако я закопават в земята или се пусне в реката или море ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

В миналото празникът се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла притча в памет на св.Никола – закрилник на семейството, дома и имота. Традиционно младите семейства канели родителите си на гости, като им носели бутилка вино и китка здравец. А в някои села рано сутринта на Никулден тръгвали по домовете на роднини закачливи и весели моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.

В традицията Никулден е известен и като ден, много подходящ за освещаване на нов дом. На този празник се организирали едни от най-кръшните сглядни хора, на които момите играели безспир, докато младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя избраник за станеник, а момите – ходели сутрин на църква и се молели пред иконата на св.Никола за скорошен и щастлив брак.

Специална почит към светеца оказват рибарите, които наричат първата, уловено в този ден риба в негова чест.

Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден много православни християни приемат свето Причастие, а за празничната трапеза приготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.

На 6 декември празнуват и банкери, ловджии и овчари, които тачат св.Никола като свой патрон.

Именници: Никола, Николай, Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и др.



Сподели:
Започна Сирната неделя, какви са поверията, които е добре да знаем 

Започна Сирната неделя, какви са поверията, които е добре да знаем 

Има забрана да се работи днес, добре е да не се карате в семейството - за да не си навлечете болести и нещастие в дома

Честваме Първото и Второто намиране главата на св. Йоан Кръстител

Честваме Първото и Второто намиране главата на св. Йоан Кръстител

Жития на светците

Вселенският патриарх Вратоломей  Суверенитетът на Украйна не подлежи на обсъждане

Вселенският патриарх Вратоломей Суверенитетът на Украйна не подлежи на обсъждане

Главата на Вселенската патриаршия изрече тези думи в словото си след Божествената литургия, която той отслужи днес на Месопустна неделя