10 август остава славна дата в родната история. През 1915 г. е осъществен успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище. Той е построен от изобретателя Асен Йорданов. Световноизвестният летец и авиоконструктор Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, признава, че се е учил от него на авиация.
Асен е роден през 1896 г. в София и още през 1912 г., като гимназист, извършва първия полет с планер в България. Същата година учи в пилотското училище в Етан, Франция. В разгара на Балканската война шестнайсетгодишният Асен Йорданов постъпва като доброволец в аеропланното отделение, където е назначен като механик. Придобитият опит и технически знания впоследствие му позволяват да се заеме с конструирането на първия български моторен самолет. Завършва го за по-малко от година и датата на неговото успешно изпитание - 10 август 1915 г., се смята за начало на българското самолетостроене. Държавната комисия, назначена специално за събитието, дава положителна оценка на биплана, наречен “Асен Христов Йорданов”, и той е признат за изобретение. Желанието на младия конструктор е да започне серийно производство на неговия прототип, който да служи като учебен, свързочен и лекотранспортен самолет. Следващият му амбициозен проект е изработването на многомоторна тежка машина.
За нещастие Ньойският договор налага на победена България драконовски мерки и по отношение на авиацията - ние не само нямаме право да разполагаме със свои самолети, но и оцелелите от войната са унищожени, а личният състав е разпуснат. Шанс за нова изява му дава обявеният от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан, като наградата е 1 млн. долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни. В състезанието решава да се включи и летецът Александър Стоянов. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството и молбата им е удовлетворена лично от министър-председателя Александър Стамболийски. Двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ, където впоследствие се установява за постоянно. Там той продължава обучението си и завършва аероинженерство, радиоинженерство, химия и физика. В концерна “Къртис”, където започва работа като чертожник, постепенно се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене “Боинг”, “Локхийд” и “Дъглас”. В САЩ се сбъдва и юношеската му мечта - конструира първия в света многоцелеви самолет “Дъглас ДС-3”, който е един от най-добрите граждански самолети през 30-те години. Забележително е и участието му в конструирането на прочулите се през Втората световна война модели на “Боинг” - “Б-17”, “Б-29 Супер-Фортрес”, както и “Лайтинг П-38”. Високо ценен от ръководството на “Боинг”, Асен Йорданов остава негов сътрудник до смъртта си през 1967 г.
Станал почетен гражданин на Ню Йорк, знаменитият ни сънародник е вписан завинаги и в паметта на града - на летище “Ла Гуардия” поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови лични вещи. За съжаление родоначалникът на българското самолетостроене, героят от Първата световна война, остава и до днес непознат в родина си.
Фактор
Асен е роден през 1896 г. в София и още през 1912 г., като гимназист, извършва първия полет с планер в България. Същата година учи в пилотското училище в Етан, Франция. В разгара на Балканската война шестнайсетгодишният Асен Йорданов постъпва като доброволец в аеропланното отделение, където е назначен като механик. Придобитият опит и технически знания впоследствие му позволяват да се заеме с конструирането на първия български моторен самолет. Завършва го за по-малко от година и датата на неговото успешно изпитание - 10 август 1915 г., се смята за начало на българското самолетостроене. Държавната комисия, назначена специално за събитието, дава положителна оценка на биплана, наречен “Асен Христов Йорданов”, и той е признат за изобретение. Желанието на младия конструктор е да започне серийно производство на неговия прототип, който да служи като учебен, свързочен и лекотранспортен самолет. Следващият му амбициозен проект е изработването на многомоторна тежка машина.
За нещастие Ньойският договор налага на победена България драконовски мерки и по отношение на авиацията - ние не само нямаме право да разполагаме със свои самолети, но и оцелелите от войната са унищожени, а личният състав е разпуснат. Шанс за нова изява му дава обявеният от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан, като наградата е 1 млн. долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни. В състезанието решава да се включи и летецът Александър Стоянов. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството и молбата им е удовлетворена лично от министър-председателя Александър Стамболийски. Двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ, където впоследствие се установява за постоянно. Там той продължава обучението си и завършва аероинженерство, радиоинженерство, химия и физика. В концерна “Къртис”, където започва работа като чертожник, постепенно се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене “Боинг”, “Локхийд” и “Дъглас”. В САЩ се сбъдва и юношеската му мечта - конструира първия в света многоцелеви самолет “Дъглас ДС-3”, който е един от най-добрите граждански самолети през 30-те години. Забележително е и участието му в конструирането на прочулите се през Втората световна война модели на “Боинг” - “Б-17”, “Б-29 Супер-Фортрес”, както и “Лайтинг П-38”. Високо ценен от ръководството на “Боинг”, Асен Йорданов остава негов сътрудник до смъртта си през 1967 г.
Станал почетен гражданин на Ню Йорк, знаменитият ни сънародник е вписан завинаги и в паметта на града - на летище “Ла Гуардия” поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови лични вещи. За съжаление родоначалникът на българското самолетостроене, героят от Първата световна война, остава и до днес непознат в родина си.
Още от От редактора
Духът на Дякона страда за България...
Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво, пита Апостолът
189 години от рождението на Апостола и стратега на българската свобода
Той бе наречен „Демонът на империята“ - толкова се страхуваше турската власт от Левски, виждайки в него реална опасност да загуби българските територии. Подготвените от Левски 200 комитета бяха готови във всеки момент за бунт, които, въпреки преждевременното избухване на Априлското въстание, създадоха предпоставка за освобождаването ни.
Черен ден - преди 633 години Баязид I Светкавицата превзема Търновград
Жива е паметта за саможертвата на патриарх Евтимий Търновски, чиято силна вяра вкаменила ръката на палача като знак за неговата святост и утеха за поробените българи