„Възможностите за коалиции, които могат да произведат правителство са твърде малки. Желаните коалиции са невъзможни, а тези, които аритметично можем да подредим ще предизвикат реакцията на публиката и протест, така че за съжаление най-вероятно ще вървим към нови избори“. Това заяви в интервю за БГНЕС, политологът и преподавател в НБУ, проф. Антоний Тодоров.

„На избирателите им омръзна да ходят на избори, които няма да могат да доведат до редовно правителство. Особено след опита на предишните през ноември 2021 г., когато с много труд беше създадено едно правителство. Виждаме как основният виновник за неговото падане ИТН е наказан и загуби най-много гласоподаватели“, уточни проф. Тодоров. „Освен това избирателите дават и послание за своето недоверие към политическите партии, смятайки ги за много повече частни образувания, отколкото публични актьори, които се грижат за общия интерес“, заяви още политологът и продължи:

„Изборите показаха и известна безотговорност на избирателите, защото те се държат сякаш са в супермаркета и избират някаква подходяща за тях стока, но изборите не са такова нещо, защото избирайки или неизбирайки, последствията от тези техни решения засягат всеки един от нас в държавата“, коментира още професорът.

Той уточни, че на тези избори гласувалите са с 80 000 по-малко от предходните и трябва да имаме това предвид, когато говорим за подредбата показваща, предпочитанията на гражданите след вота. На въпрос дали има възможност за бъдещи коалиции анализаторът отговори, че възможностите за коалиции, които могат да произведат правителство са твърде малки. „Казано накратко желаните коалиции са невъзможни, а тези, които аритметично можем да подредим ще предизвикат реакцията на публиката и протест, така че за съжаление най-вероятно ще вървим към нови избори. Макар че при малко повече въображение на политиците, те биха могли да намерят някакво поне решение за кратък период от време, било то шест месеца или през зимата, за такова немногопартийно правителство, което те да не свалят през това време, за да може да работи един действащ парламент“, обясни още проф. Тодоров. Той коментира и малкият дял подкрепа, която реализира БСП на парламентарните избори. „БСП реализира най-нисък резултат в цялата си история, но това е дълъг процес, който продължава вече твърде много. Той се засили особено след 2017 г., когато партията беше близо до милион избиратели, а сега се оказва, че тя е загубила близо ¾ от своите избиратели. Това налага сериозен разговор вътре в социалистическата партия, основната причина за този колапс е, че БСП се опита да заеме такава политическа ниша, която не й съответства, а именно национално-консервативна, която няма нищо общо с една прогресивна социалистическа партия. Нейната позиция през последните години трябваше да бъде отворена към зелените, към либералните кръгове на обществото, към всичките онези, които чувстват ударите на експлоатацията, глобалния капитализъм, всичко, което е свързано с дискриминация на всякакви малцинства“, обясни още проф. Антоний Тодоров.

Политологът заяви, че партия „Възраждане“ е успяла да събере всички възможни избиратели на това, което бяха преди патриотите. „Не мога да кажа дали партията ще увеличи своята подкрепа за в бъдеше, надявам се, че това е прагът на една възможна мобилизация. Все пак „Възраждане“ е една крайно дясна, националистическа партия, независимо от нейния социален популизъм и социална демагогия“, допълни още политологът.