Проф. Павлов: Само чиновниците са били против Съединението, за обединение най-силно се борят от комитетите на Левски

"Интересно е, че нашите предци не са се чувствали разединени. Те са постигнали много по-голяма степен на единство, отколкото ние в момента, за жалост". Това заяви пред "Фокус" историкът проф. Пламен Павлов по повод Съединението на България.

"Стотици ученици от горните класове участват в Съединението, като формират доброволчески чети и заминават за Източна Румелия, защото българите са очаквали, че Османската империя ще нападне населението там. Има елементи на гражданско неподчинение, което не може да се характеризира като "пиянството на един народ". Става дума за мобилизиране на цялата нация", категоричен е Павлов.

"Княз Александър Батенберг залага короната си, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Петко Каравелов, Иван Андонов са основни двигатели на процеса. Точка номер едно в програмите на партиите в Източна Румелия е съединяване с Княжеството. 100% от българите в тогавашна Македония твърдят, че искат да живеят в Целокупна България, най-силно за обединението ни са се борили всички области, които са били част от комитетската мрежа, основана от Левски, казва още проф. Павлов.

"Вътрешна съпротива от българска страна по повод Съединението не е имало, с изключение на някои българи, които са работели като чиновници. Те не са били принципно против обединение, но са смятали, че от административна гледа точка то ще бъде авантюра. Съединението е подкрепяно от средната класа, интелигенцията и младите военни и полицейски сили, наследили идеалите на революционерите. Трябва да се спомене и важната роля, която изиграват съратниците на Раковски, за да се осъществи процесът. Съединението е колективно действие на цялото тогавашно общество. Това е феномен", категоричен е професорът. По думите му то е осъществено, като се прелива енергията от Освобождението в този нов градивен акт.

"Въпросът на Съединението е геостратегически, който е засягал и Великите сили. На Берлинския конгрес е приет модела на разделяне на българските земи. Така голяма част от територията ни остава в пределите на Османската империя – Македония, Беломорието и Източна Тракия. Поморавието е дадено на Сърбия под влияние на Русия, а Румъния получава една област, която винаги е била българска – Северна Добруджа, припомня историкът. Санстефанският мирен договор, който за българите е една мечта, не е защитаван качествено дори от руската дипломация. Така се създават две Българии – Княжеството и Източна Румелия. Българите в Източна Румелия са постигнали голям успех, защото са съумели да защитят българския характер на областта в противоборство с гърците. Великите сили първоначално реагират негативно на обединението на двете области, защото Съединението нарушава старите постулати за облика на Европа. Никоя от тези сили обаче не си прави илюзиите, че Съединението може да бъде спряно. Великобритания, традиционен защитник на интересите на Османската империя, също разбира, че не може да се попречи на нашето обединение. Балканските държави реагират много ревниво, защото България се превръща в страна номер едно на Балканите", пояснява още проф. Павлов.