Момчил Дойчев
Путин предлага "договор" за пълна и безусловна капитулация на САЩ и на цивилизования свят пред новия азиатски деспотизъм. Той си въобразява, че е спечелил необявената от него хибридна война на НАТО и ЕС. Това не на последно място се дължи на досегашното колебливо западно мирновременно политическо лидерство, което изглежда слабо на фона на новите авторитарни лидери като Путин, който опрян на 10 000 ядрени бойни глави изпъква като силов лидер на военно-олигархична диктатура - опора на контрадемократичната реакция и новия олигархично-мафиотски авторитаризъм по целия незападен свят.
С това Путин смело върви по стъпките на своя предшественик Хитлер, а не на Сталин, както може би той и мнозина около него си въобразяват. В тези условия Путин /за разлика от Сталин/ няма съюзници /или те са прекалено слаби/, докато е заобиколен, благодарение на собствената си агресивна политика, отвсякъде или от неприятели, или от "приятели" като аятоласи в Иран и изобщо ислямистите, или Си Дзипин, който вече протяга, засега само икономическа ръка, към Сибир. Може само да се надяваме, че Путин блъфира на ръба на голяма война, но играта ва банк е винаги много опасна. И той именно на това разчита.
Само твърда реакция на Запада може да спре войната. Иначе се повтаря 1939 г. Чембърлейнци и Деладиевци с тяхната политика на сделка с агресора, вместо да предотвратят, отвориха пътя на войната, която бе подпечатана окончателно на 23.08. 1939 с пакта на двата тоталитарни хищника - Хитлер и Сталин.
Дано не се налага да се появява със задна дата нов Чърчил с думите: "Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!"