Президентът Румен Радев счупи рекорда по налагане на вето по време на мандата си. Държавният глава наложи вето на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който беше приет от Народното събрание на 29 януари и с който се създаваше нов специален прокурор, който да има правомощието да разследва главния прокурор и неговите заместници.
По време на мандата си той е връщал закони цели 28 пъти. В периода 2007-2012 г., в първите три години от втория си мандат, например, президентът Георги Първанов е наложил вето едва четири пъти - 2007 г. три пъти, 2008 г. - нито веднъж, 2009 г. - един път. Когато през 2009 година правителството на тройната коалиция е заменено с това на ГЕРБ, ветата рязко скачат - 7 през 2010 г. и 4 през 2011 г., но отново не може да бие постижението на Румен Радев. Вижте "постижението" на президента по дати, които припомни "Фокус":
На 2 февруари 2017 г. 10 дни след встъпването си в длъжност президентът Румен Радев наложи първото си вето – върху Закона за концесиите, гласуван в последните дни на 43-то Народно събрание. За това настояваха природозащитници, "Нова република" на Радан Кънев, който изпрати специално писмо, "Зелените" и синдикатът "Подкрепа". Радев аргументира решението си с това, че законът въвежда "широки граници на субективизъм и възможности за корупционни практики".
Особено активен е бил президентът Плевнелиев относно правомощието си да сезира Конституционния съд. В мандата си той е направил това 10 пъти, като от тях недопуснатите искания са 3, няма отхвърлени искания, а уважените са 7. За разлика от него Първанов се е обръщал към КС едва 4 пъти, от които две са отхвърлени и две са уважени.На 8 август 2017 г. държавният глава наложи вето на промените в Закона за опазване на околната среда и водите. Той върна за ново обсъждане разпоредбите, с които се премахва втората съдебна инстанция при обжалване на административни актове във връзка с околната среда и биологичното разнообразие. Според него премахването на втората инстанция намалява интензитета на защитата, необходима за гарантиране на околната среда като конституционно призната ценност.
На 9 октомври 2017 г. президентът наложи вето на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Тогава Румен Радев счете, че се въвеждат нови, завишени и кумулативно приложими изисквания за заемане на длъжността „постоянен секретар на отбраната“. Той се обяви против предложението удостоените с висше военно звание офицери да се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната.
На 8 декември 2017 г. държавният глава наложи вето и върху част от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година. Той върна за обсъждане Преходните и заключителните разпоредби от закона заради прието предложение за неизплащане от Касата на определени нови лекарствени продукти. Президентът изтъкна, че така се създава различно третиране на здравноосигурените лица и се засяга основно конституционно право, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ.
На 2 януари 2018 г. президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като го оспорва по принцип и в неговата цялост. Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. По думите му те са необходими, но недостатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото.
На 2 февруари 2018 г. държавният глава Румен Радев наложи вето върху Закона за посевния и посадъчния материал. Тогава Радев изрази несъгласие с промяната на предназначението на земеделските земи. Според него приетите правила не изпълняват конституционното задължение на държавата за особена закрила на земята.
На 21 февруари 2018 г. президентът Румен Радев наложи вето и върна за повторно разглеждане 3 параграфа от Преходните и заключителните разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност. Според държавния глава обществото има нужда да знае конкретните последици от приетия закон. Тогава от ДПС изтъкнаха, че има неразбиране на предложенията им, които целят да се противодейства на вторичното разграбване на активите на банката. От ГЕРБ се усъмниха дали президентското вето не е свързано с Елена Йончева и отказа ѝ да отговори дали е участвала в съдружие с офшорна фирма, която в съдружие с друга е източила 42 млн. лева от КТБ.
На 24 юли 2018 г. президентът Румен Радев върна за ново обсъждане приетия Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол заради разпоредби, които според държавния глава не само не защитават обществения интерес, но и съществено го увреждат. Възраженията на Румен Радев са срещу § 3 и § 4, които според него ще доведат до преразглеждане на вече сключени приватизационни договори в ущърб на държавата и обществото.
На 31 юли 2018 г. президентът Румен Радев върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК), като оспори 16 негови разпоредби. Държавният глава счита, че с тях уредбата се отдалечава от основни конституционни начала и деформира традиционни принципи и постижения на административното право. Ще се намали интензитетът на защитата на правата на гражданите и юридическите лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение. Тези разпоредби ще се отразят неблагоприятно на ролята на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на администрацията.
На 17 октомври 2018 г. Държавният глава наложи вето върху част от Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от 44-то Народно събрание на 10 октомври 2018 г. Според него с приетия закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Президентът налага вето с разбирането, че е недопустимо правната уредба да се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес. Държавният глава посочва, че общественият интерес изисква разпореждането с държавно или общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи. Според него въпреки направената в мотивите за приемането на закона заявка, че няма да се променя по същество досегашната концепция на законодателя, новите правила засягат основни елементи и принципи за правата на държавата в търговски дружества и за приватизацията.
На 13 ноември 2018 г. държавният глава върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет от 44-то Народно събрание на 7 ноември 2018 г. В мотивите си президентът заявява, че с разпоредбите се препятства осъществяването на конституционно признати граждански права и вменени задължения. Без тяхното осъществяване обменът на жизнено важни блага както за обществото, така и за отделната личност, би бил невъзможен. Тези взаимоотношения засягат принципи на конституционния ред, установени в полза на отделния човек, но и в интерес на обществото. Тяхното нарушаване предизвиква основателна тревога. Според Радев разпоредбите относно данъка върху моторните превозни средства, чиято уредба няма да стимулира замяната на по-старите автомобили с по-нови, нито ще доведе до постигане на търсения екологичен ефект. Приетите правила ще стоварят данъчната тежест върху гражданите с ниски и средни доходи, както и върху малкия и средния бизнес. Не се отчита нито колко често се ползват превозните средства, нито наличието на катализатори, нито вида на горивото. Няма и гаранции, че събраните средства от този данък ще се изразходват за екологични цели.
На 19 декември 2018 г. държавният глава върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 13 декември 2018 г. Основният мотив на президента бе несъгласието по текста с уведомяването при задържане на лица. Според Радев в приетия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за задължително уведомяване, са неясни, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена свобода на органите на досъдебното производство по своя преценка да дерогират европейските и международните стандарти. Те ще могат да се тълкуват широко, след като законодателят не дефинира прецизно лицата и не конкретизира престъпленията (например тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност). Открива се възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило. Това не съответства на конституционната повеля да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4) и не изпълнява изискванията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. В мотивите си държавният глава допълва, че ефектът от отлагането да се уведоми „конкретно лице“ за задържането може да засегне и други конституционни права, като например правото на труд в случай на неуведомяване на работодателя за задържането.
На 4 февруари 2019 г. държавният глава върна за ново обсъждане промените в Закона за защита на личните данни, приет от 44-тото Народно събрание на 24 януари 2019 г. Държавният глава посочва, че споделя основната цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИД ЗЗЛД) – осигуряване на ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Според него без съмнение, същото включва и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Президентът подчертава, че европейският регламент за защита на личните данни, който е причина за приетите промени, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация.По думите му ролята на българския законодател в процеса на постигане целите на регламента е да създаде подходяща нормативна среда, която да направи възможно уравновесяването на защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Според него с промените се дава възможност за свръхрегулация на медиите. По думите му свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Той изразява очакване Народното събрание да изпълни конституционното си задължение и задълбочено да проведе ново обсъждане, което в този случай е особено важно. Според него това трябва да се случи не само защото се отнася до баланса между две основни права, но и защото трябва да се разсеят съмненията, че европейското законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.
На 25 февруари президентът Румен Радев наложи вето на разпоредби от промените в Изборния кодекс, приети от парламента на 14 февруари 2019 г. Според него правото на избор е израз на свободата на мисълта и убежденията, но и реална форма на участие на гражданите в политическия живот. По думите му изборните правила са важни за демократичните устои на нашата държава, поради което президентът не може да се съгласи с някои от приетите в тях промени, свързани с преференциите за даден кандидат, машинното гласуване, обжалването на актовете на избирателните комисии, мнозинствата при отмяна на решенията им за отхвърляне и правилата за подсъдността.
На 29 май 2019 г. държавният глава върна за ново обсъждане разпоредби от промените в Закона за държавната собственост, приет на 15 май 2019 г. В мотивите си Румен Радев изразява подкрепа към основната цел на промените – да се оптимизира и ускори процесът по изграждането на значими национални обекти. „Приветствам и промените, свързани с насърчаване на инвестициите в индустриалния сектор (§ 5 , 6 и 8), предвид неговото значение за повишаване на икономическия растеж и създаването на нови работни места“, уточнява Радев. Независимо от това обаче, президентът не може да се съгласи с отделни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ЗИД ЗДС), които отдалечават уредбата от основни конституционни ценности, намаляват интензитета на защитата на основни права на гражданите и създават сериозен риск да се забавя изграждането на значими национални обекти.
На 28 юни 2019 г. президентът наложи вето върху разпоредби от промените в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, приет от парламента на 13 юни 2019 г. По думите му с приетите промени се въвеждат изисквания за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, както и административнонаказателна отговорност за тяхното нарушаване. Държавният глава уточнява, че не се противопоставя на опита да бъдат въведени правила, нормативи и стандарти, както повелява чл. 55 от Конституцията, който прокламира основното право на здравословна и благоприятна околна среда. По думите му спазването на такива нормативи и стандарти е гаранция за опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства на страната ни съгласно чл.15 от Конституцията. Според него регламентацията на досегашното „диво къмпингуване“ е в по-либерален режим, отворен към близостта до природата, който е трябвало да бъде уреден със Закона за туризма или други закони. Със ЗИД ЗУЧК режимът става по-рестриктивен, като се въвеждат значителни ограничения в сравнение с досегашния ред. Президентът обръща внимание, че тази промяна е предложена между двете гласувания на законопроекта, без обществено обсъждане, което оставя без отговор редица въпроси.
На 16 юли 2019 г. Румен Радев налага вето на разпоредби от промените в Закона за държавния бюджет на Р България, приети от парламента на 4 юли 2019 г. В мотивите си президентът подчертава, че като такъв не може да остане безучастен към промените в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, направени с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Р България за 2019 г. Според него чрез тях се подменя политическата система на България като демократична парламентарна република. По думите му въпросите за финансирането на политическите партии са изключително сериозни и засягат базисни структури на демократичното общество. Според президента те се отразяват на функционирането на държавата ни.
На 23 юли 2019 г. държавният глава върна за ново обсъждане Закона за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 BLOCK 70 и свързана с тях поддръжка“. В мотивите си президентът посочва, че като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили не може да остане безучастен към процесите на модернизиране на Българската армия. Според него приетият Закон за ратифициране на договорите, свързани със самолети F-16 Block 70, е трябвало да бъде успешен финал на усилията и проведените преговори по този въпрос. По думите му е несъмнено, че когато се вземат стратегически решения, свързани с отбраната и националната сигурност на страната, е необходимо не само да бъдат осигурени постижими за държавата финансови параметри, но и да има широк консенсус и подкрепа. Радев уточнява, че острите спорове в Народното събрание при обсъждането на ратификационния закон, нетипични за този вид закони, са показали, че по параметрите на договора не е потърсено и не е постигнато обществено съгласие. Радев подчертава, че обвързването на Република България със задължения, при това за години напред, без да има национално съгласие и убеденост във взаимноприемливите условия на договора, е изключително тревожно.
На 5 август 2019 г. президентът Румен Радев налага вето на промените в Закона за военното разузнаване, приет на 26 юли 2019 г. В мотивите си той посочва, че го оспорва в неговата цялост. По думите му със Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване се предвижда възможност директорът на Служба „Военна информация“ да бъде и цивилен служител, като алтернатива на досегашното изискване да е военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Отпада основанието за освобождаване на директора на Службата при навършване на пределната възраст за съответното военно звание, когато е военнослужещ на действителна военна служба, като се допуска да изпълнява длъжността до изтичането на срока, за който е назначен. Радев обръща внимание, че служба „Военна информация“ е най-старата българска специална служба, функционирала под различни названия. Създадена е още в първите години след Освобождението. По думите му в пленарното заседание, проведено на 1 октомври 2015 г., Народното събрание подкрепя изискването директорът на Служба „Военна информация“ да е военнослужещ. „Същото разбиране надделява и при новото обсъждане, проведено на 5 ноември 2015 г. поради упражняване на вето от президента на Републиката. Така Народното събрание решаващо и двукратно е подкрепило тогава изискването ръководител на военното разузнаване да е военнослужещ на действителна военна служба. Това правило съответства на мястото и значението, което военното разузнаване има за въоръжените сили на Република България. Затова и не мога да се съглася с отстъплението, което се прави със сега приетия закон“, обяснява държавният глава.
На 22 март 2020 г. президентът румен Радев наложи вето върху Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, приет от 44-тото Народно събрание на 20 март 2020 г. Според него за кратките срокове, в които е бил изработен и приет Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., той е успял да обхване разнородни обществени отношения, да се фокусира към множество мерки в най-различен спектър, да измени множество други закони. По думите му някои от мерките, обаче, променят трайно уредбата в други закони и ще бъдат прилагани не само в условията на извънредно положение, но и след неговата отмяна.
На 23 юни 2020 г. държавният глава наложи вето на разпоредби от промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, приет от 44-тото Народни събрание на 11 юни 2020 година. Радев посочва, че споделя основната насока към промените в закона за извършване на реформи, целящи подобряване на ефективността в дейността на Министерството. По думите му независимо от това, като част от органите, които формират системата за защита на националната сигурност в Република България, президентът не може да остане безучастен към разпоредби, които не са съобразени с изискванията на българското законодателство. Той уточнява, че спазването на Конституцията и законите е първият от принципите, предвидени в чл. 4, т. 1 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, чрез който се проявява правовата държава.
На 4 август 2020 г. президентът върна за ново обсъждане промените в Закона за подземните богатства, приет на 22 юли 2020 г. Според него подземните богатства са изключителна държавна собственост, посочени на първо място в изброяването на обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България. По думите му условията и редът, при които държавата предоставя концесии за тези обекти, се уреждат със закон. Радев уточнява, че по този начин конституционният законодател е възложил на Народното събрание отговорността за съдържанието на правната уредба, която трябва да съответства на правовия и социален характер на държавата. Президентът отбелязва, че същевременно следва да се отчита, че подземните богатства са ресурс, който трябва да се използва с грижа за околната среда, както повелява чл. 15 от Конституцията. Според него с този ресурс трябва да се способства постигането на общественозначими цели, да се осигуряват инвестиции в страната, които да бъдат в интерес на гражданите и обществото. Предвид това Радев споделя насоката да се осигурява ефективно управление на подземните богатства и да не се допуска умишлено блокиране на отделни находища, като изразява загриженост, че част от разпоредбите на приетия закон се отклоняват от нея.
На 18 септември 2020 г. държавният глава налага вето върху промените в Закона за съдебната власт, приети на 3 септември 2020 г. Радев уточнява, че следи с особено внимание и е съпричастен както към продължаване на реформата на българската съдебна система за осигуряване на равен достъп до правосъдие на гражданите и юридическите лица, така и към изпълнението на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2020 година. Споделя формулираната в мотивите към законопроекта цел за повишаване на гаранциите за справедлив процес в изпълнителните производства чрез изграждане на информационна система на съдебното изпълнение и за подобряване на ефективността и прозрачността в работата на неговите органи. Радев обаче възразява срещу системното предлагане от страна на най-висшия политически орган в страната – Народното събрание, на „кариерни бонуси“ за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), който като конституционен орган е призван да гарантира независимостта на съдебната власт. Според него независимостта на съдебната власт е основополагаща ценност, която дефинира правовата държава. По думите му българската конституция гарантира независим съд на гражданите и юридическите лица, а тази ценност ни свързва и в едно общо семейство с останалите държави членки на Европейския съюз. Според него по тези причини националната законодателна власт трябва да я брани с особено внимание и грижа.
На 8 октомври 2020 г. Румен Радев върна за ново обсъждане промените в Изборния кодекс, приети от 44-тото Народно събрание на 17 септември 2020 г. Според него изборните правила определят формата на участие на гражданите в политическия живот. По думите му те са мерител за демократичните устои на нашата държава. Президентът уточнява, че тяхната стабилност и последователност е гаранция за честен и прозрачен изборен процес, основан на конституционните начала за общо и равно избирателно право с тайно гласуване на преки избори. Според него, когато изборните правила се променят преди всеки предстоящ избор, и още повече - когато промяната обезсмисля идеите, около които е постигнат консенсус в предходни изменения, се изчерпва доверието на гражданите. По думите му това означава, че вместо да се гради среда на доверие с честност и последователност, се търсят служебни победи, от които губи обществото.
На 10 ноември 2020 г. президентът наложи вето върху разпоредби от промените в Кодекса за търговското корабоплаване, приети от парламента на 28 октомври 2020 г. Радев уточнява, че създаването на предвидимо и стабилно законодателство, което урежда по справедлив начин правно регулираните обществени отношения, е очакване на всички граждани към нормотворческата дейност. По думите му освен прецизното съдържание на приетите правила, от първостепенно значение е и спазването на установения в Конституцията и законите ред за тяхното внасяне, обсъждане и гласуване. Според президента това в най-голяма степен важи за разпоредби, с които се обявяват за престъпление определени деяния и дават основа за ангажиране на наказателната отговорност на гражданите. Държавният глава не отрича необходимостта да се използва наказателноправна защита срещу общественоопасни противоправни деяния, но според него това трябва да става обосновано, предвидимо и прецизно, като се спазват всички стандарти за защита на правата на човека.
На 26 ноември 2020 г. държавният глава налага вето върху разпоредба от промените в Закона за данък върху добавената стойност, приет от парламента на 19 ноември 2020 г. Румен Радев изразява подкрепа към намерението на правителството, изразено в мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС), националното данъчно законодателство да бъде приведено в съответствие с актуалните изисквания на правото на Европейския съюз и по този начин да се подобри функционирането на режима на ДДС по отношение на доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки, както и вноса на пратки с ниска стойност. По думите му Република България е правова държава и като такава, тя гарантира разделението на властите и достъпа на гражданите до справедлив съд. Според него не може да има законова норма, която забранява на българския съд да преценява дали един договор съответства на закона и морала, или не. Радев е категоричен, че упражняването на гарантираното от Конституцията право на защита не може да се поставя в зависимост от размера на материалния интерес по съдебен спор.
На 5 февруари 2021 г. държавният глава наложи вето на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от 44-то Народно събрание на 27 януари 2021 г. В мотивите си държавният глава заявява, че подкрепя усилията за усъвършенстване на действащата нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. В същото време обаче въведените законови положения не гарантират в достатъчна степен упражняването и защитата на правата на гражданите и юридическите лица. Въведената възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти. Според Радев новата уредба не съдържа достатъчно гаранции, че отговорната и обществено значима задача на общините да осъществяват процедурите по отчуждаване ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в обществен интерес. Вместо това създава предпоставки да бъдат ограничени права на различни субекти.
На 10 февруари 2021 г. президентът наложи вето на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който беше приет от Народното събрание на 29.01.2021г. В мотивите си президентът посочва, че проблемът с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник, както и изобщо срещу лица на висши държавни длъжности, представлява основно предизвикателство пред върховенството на правото у нас. За последната година и половина това е трета различна законодателна инициатива на управляващото мнозинство, която се опитва да намери решение на проблема. Според Радев люшкането между различни институционални варианти явно показва, че проблемът е сложен, концепцията за решението му все още не е избистрена и дебатите трябва да продължат в експертен кръг.