В Радомирско в, района на Калища, във времето след 9 септември 1944 г. масово са извозвани хора, нарочени от комунистическата власт за врагове на народа – те са били разстрелвани късно вечерта, а после са захвърляни в огромна яма.
В поредицата „Разкази от преизподнята“ 88-годишната Катерина Митова, която е едва 8-годишна по време на зловещите събития, разказва за масовите убийства. Избитите тук са хиляди – докарвали са ги с камиони, основно от София. След 23 ч. вечерта местните жители са чували тътена на картечните откоси с които са били избивани неудобните на властта. Без съд и присъда.
Телата са били захвърляни в огромна яма, която с времето се е препълнила. Кучета от близките кошари са разнасяли в околността ръце и крака от телата на жертвите.
По-късно ямата е засипана от комунистите, за да бъдат прикрити престъпленията.
Катерина Митова разказва и за убийството на нейния баща Николай Галев – впоследствие той е оправдан, но животът му вече е жестоко отнет. 88-годишната жена споделя спомени от най-злокобния ден за нейното семейство, както и за последващите събития. От живота си отиват нейната майка, баба ѝ и дядо ѝ.