„Този обмен ще укрепи сътрудничеството в областта на отбраната между Словения и Германия“, се казва в съобщението на сайта на словенското правителство, публикувано вчера. През юни словенските медии съобщиха, че Словения е дарила на Украйна 35 бронетранспортьора BVP M80A за пехотата, произведени в бивша Югославия. Голоб и Шолц са обсъдили в телефонния си разговор също енергийната криза, възможностите за смекчаване на последиците от високите цени на електричеството и газа, както и необходимостта от ясна перспектива за членство в ЕС на Западните Балкани.
Словения дарява 28 танка M-55S на Украйна
Роберт Голоб
Словения ще дари на Украйна 28 танка М-55S в знак на солидарност с украинския народ. Това става ясно от съобщение, публикувано на сайта на словенското правителство. По време на телефонен разговор между словенския премиер Роберт Голоб и германския канцлер Олаф Шолц двамата политици "в знак на солидарност с украинския народ" са се договорили 28 словенски танка M-55S да бъдат изпратени в Киев. В замяна Любляна ще получи от Берлин 40 военни транспортни машини - 35 камиона с кука 8x8 и 5 цистерни 8x8, предаде БТА.
„Този обмен ще укрепи сътрудничеството в областта на отбраната между Словения и Германия“, се казва в съобщението на сайта на словенското правителство, публикувано вчера. През юни словенските медии съобщиха, че Словения е дарила на Украйна 35 бронетранспортьора BVP M80A за пехотата, произведени в бивша Югославия. Голоб и Шолц са обсъдили в телефонния си разговор също енергийната криза, възможностите за смекчаване на последиците от високите цени на електричеството и газа, както и необходимостта от ясна перспектива за членство в ЕС на Западните Балкани.
„Този обмен ще укрепи сътрудничеството в областта на отбраната между Словения и Германия“, се казва в съобщението на сайта на словенското правителство, публикувано вчера. През юни словенските медии съобщиха, че Словения е дарила на Украйна 35 бронетранспортьора BVP M80A за пехотата, произведени в бивша Югославия. Голоб и Шолц са обсъдили в телефонния си разговор също енергийната криза, възможностите за смекчаване на последиците от високите цени на електричеството и газа, както и необходимостта от ясна перспектива за членство в ЕС на Западните Балкани.