Политиците са избрани в Народното събрание, за да служат на хората, които са ги избрали. Това заяви в интервю за БГНЕС писателката Теодора Димова, дъщеря на автора на „Тютюн“ и „Осъдени души“ Димитър Димов.

„Политиците не са избрани там, за да започнат да говорят за себе си и да се облагодетелстват, и да имат различни материални придобивки. Не, те са избрани да служат, а служенето на другите е най-благородното нещо, което може да се случи на един човек“, каза Димова и подчерта, че българските политици трябва да знаят, че министър на латински означава слуга.

Писателката коментира и призивите за налагане на цензура в изкуството. „По-възрастните поколения знаем и това е един кошмар, това е все едно ти имаш език, но не можеш да го употребяваш, ти си длъжен да мълчиш за всичко, което те тревожи, и от което изпитваш гняв. И това е едно чувство, което много потиска, много изкривява психиката, много наранява всеки човек“, обясни тя.

Димова подчерта, че това, което се случи пред Народния театър „Иван Вазов“, не би се случило, ако ние бяхме една нормална страна. „От четири или пет години ние сме от избори в избори. Преживяхме пандемията, преживяваме и войната в Украйна, войната в Израел. Всичките тези неща се натрупват невидимо и някак си психиката на хората не издържа. Ние не можем да кажем кое точно е преляло чашата, но наистина аз не мога да обвинявам тези наши сънародници, които мирно протестираха и изразяваха своето мнение“, каза тя.

Според писателката, ако държавата ни беше нормална европейска страна, те нямаше да се почувстват обидени. „Аз изпитвам състрадание към тях. Както зная, че в същото време е недопустимо множеството от площада да диктува репертоара в театъра“, допълни Димова, като поясни, че всичко това се дължи на тежката емоционална и психологическа обстановка, в която живеем.

Романът на Теодора Димова – „Не ви познавам“, бе сред шестте номинирани произведения за български роман на годината на Националния дарителски фонд „13 века България“, който насърчава и популяризира съвременната българска литература.

„Съвременната българска литература, независимо дали пишеш за миналото, или за злободневието, за сегашния момент, какъвто е случаят с моя роман „Не ви познавам“, отразява нашия живот. И тъй като нашата координатна система е много объркана в последно време и като че ли тя все повече и повече се сгромолясва, някак си книгите остават като опора, като утеха, като нещо, от което да получим надежда“, обърна внимание писателката.

В заключение тя отправи призив да запазим нормалността си. „Сега това е най-важното, което може да ни се случи и такива събития като литературните награди дават опора и дават надежда на всички нас“, каза в заключение Димова.