21 Януари, 2026

Напрежение в Съвета на Европа заради руснаци, които още работят там година след инвазията в Украйна

Напрежение в Съвета на Европа заради руснаци, които още работят там година след инвазията в Украйна

Според дипломати те създават огромен проблем в посока защита правата на човека

Повече от година след изгонването на Русия в Съвета на Европа все още работят десетки руснаци, което според дипломати от базирания в Страсбург орган е проблем за организацията за защита на правата на човека.

Украйна, както и други членове на съвета, са изразили недоволството си, включително Естония и Латвия, които са доста недоволни, че руснаците все още работят там.

Членовете на Съвета на Европа ще се срещнат в Рейкявик следващата седмица за среща на високо равнище, посветена предимно на руската инвазия в Украйна.

През март 2022 г. Русия беше изхвърлена от органа, седмици след като нахлу в Украйна.

Сега 46-членната организация е създадена през 1949 г. и има за цел да подкрепя правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в Европа. В нея работят около 2 000 души на постоянни или срочни договори.

"Присъствието на руски граждани в Съвета на Европа подкопава сигурността и доверието в тази международна институция", заяви Виктор Никитюк, заместник-постоянен представител на Украйна в Съвета.

Рискът от руско влияние и събиране на информация все още е осезаем, добави дипломат, който отказа да бъде назован.

"Тези лица все още имат достъп до документи, до обсъждания. Никога не се знае кога задната врата ще бъде отворена и каква вреда ще причини", каза дипломатът.

Секретариатът на Съвета на Европа реагира, като остави срочните трудови договори на руснаците да изтекат без възможност за подновяване.

Руските служители с постоянни договори остават на заплата, тъй като уволнението им би изложило институцията на съдебни дела за несправедливо уволнение.

Според вътрешни източници в Съвета на Европа все още работят повече от 40 руски граждани, като в началото на годината те са били 90.

Някои от тях все още заемат високи постове в институцията.

Някои руснаци са пренасочени, за да се избегнат инциденти като този през ноември, когато генералният секретар на Съвета Мария Пейчинович Бурич се срещна с представител на беларуската демократична опозиция в присъствието на високопоставен служител от Русия.

Сред преместените служители е и руският гражданин Игор Небиваев, за чийто баща се съобщава, че е бил генерал в руските тайни служби, и който през март беше отстранен от поста си на ръководител на звено за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Гореспоменатият анонимен дипломат заяви, че подобни ходове са добре дошла промяна, но не успяват да решат проблема, тъй като става въпрос за "едни и същи хора", съобщи АФП.

Някои от руснаците в Съвета на Европа също са придобили френско гражданство след няколко години престой във Франция, което е решение за институцията, просто като ги прехвърли към квотата на персонала на Франция.

Държавите членки са казали на генералния секретар да предостави анализ на риска за всеки руснак, нает в Съвета на Европа, особено за да се определи дали някой от тях е уязвим на "външен натиск".

Заключенията на доклада са планирани за 1 юли. /БГНЕС
Сподели:

Коментари (0)

Норвегия отказа да влезе в „Съвета за мира“ на Тръмп

Норвегия отказа да влезе в „Съвета за мира“ на Тръмп

Членове на Съвета ще бъдат дипломатически представители от различни страни. Бившият български министър на отбраната и външните работи и бивш пратеник на ООН за Близкия изток Николай Младенов беше избран за върховен представител за ивицата Газа.

Марк Карни в Давос: Изправени сме пред "брутална реалност"...

Марк Карни в Давос: Изправени сме пред "брутална реалност"...

Живеем в ера на съперничество между велики сили. Редът, основан на правила, избледнява. Силните правят каквото могат, а слабите страдат, както трябва, изтъква канадският премиер

Руският външен министър посети Куба, която е под натиск от Тръмп

Руският външен министър посети Куба, която е под натиск от Тръмп

Този месец Тръмп предупреди Хавана да „сключи сделка“, чието естество той не разкри, или да плати цена, подобна на тази на Венецуела, чийто лидер Николас Мадуро беше свален от американските сили при бомбардировка на 3 януари