Руски войници отказват да се върнат да се бият в Украйна заради преживяното на фронтовата линия в началото на инвазията, твърдят руски адвокати и активисти за правата на човека. Би Би Си разговаря с един от тези войници.
"Не искам да се връщам в Украйна, за да убивам и да бъда убит", казва Сергей - не е истинското му име - прекарал пет седмици в боеве в Украйна по-рано тази година.
Сега той се е прибрал в Русия, след като се е възползвал от юридически съвет, за да избегне изпращането си обратно на фронтовата линия. Сергей е само един от стотиците руски войници, за които се знае, че са потърсили такъв съпорт.
Сергей казва, че е травмиран от преживяното в Украйна.
"Мислех си, че ние, руската армия, сме най-свръхмощната в света", казва с горчивина младият мъж. Вместо това от тях се очаквало да действат без дори основно оборудване, като например уреди за нощно виждане, казва той.
"Бяхме като слепи котета. Шокиран съм от нашата армия. Нямаше да ни струва много да ни оборудват. Защо това не беше направено?"
Сергей постъпва в армията като наборник - повечето руски мъже на възраст между 18 и 27 години трябва да преминат едногодишна задължителна военна служба. Но след няколко месеца той взема решение да подпише двугодишен професионален договор, който ще му осигури и заплата. През януари Сергей е изпратен в близост до границата с Украйна за да участва, както му е казано, във военни учения. Месец по-късно - 24 февруари, денят, в който Русия започна инвазията си - му е казано да премине границата. Почти веднага подразделението му е нападнато. Когато спират вечерта в една изоставена ферма, командирът им казва: "Както вече разбрахте, това не е шега".
Сергей казва, че е бил напълно шокиран.
"Първите ми мисли бяха: "Това наистина ли ми се случва?"
Той казва, че са били обстрелвани непрекъснато, както когато са се движили, така и когато са били в отдих през нощта. В неговото подразделение от 50 войници са убити 10 души, а други 10 са ранени. Почти всички негови другари са били на възраст под 25 години. Чувал е за руски военнослужещи, които били толкова неопитни, че "не знаели как да стрелят и не можели да различат единия край на минохвъргачката от другия".
Той разказва, че конвоят му, който пътувал през Северна Украйна, се разпаднал само след четири дни, когато мостът, по който трябвало да минат, се взривил и убил другарите им, които били пред тях.
При друг инцидент Сергей разказва, че е трябвало да изостави другарите си, попаднали в капана на горящ автомобил пред него.
"Беше взривен от гранатомет или нещо друго. Запали се, а вътре имаше руски войници. Заобиколихме го и продължихме, като стреляхме, докато вървяхме. Не се обръщах назад."
Подразделението му се придвижва напред през украинската провинция, но има явна липса на стратегия, казва той. Подкрепления не пристигат, а войниците са зле екипирани за задачата да превземат голям град.
"Тръгнахме без хеликоптери - просто в колона, сякаш отивахме на парад".
Той смята, че командирите му са планирали да превземат крепости и ключови градове много бързо - и са изчислили, че украинците просто ще се предадат.
"Втурнахме се напред с кратки нощувки, без окопи, без разузнаване. Не оставихме никого в тила, така че ако някой реши да навлезе отзад и да ни удари, нямаше никаква защита. Мисля, че толкова много от нашите момчета загинаха до голяма степен заради това. Ако се бяхме придвижвали постепенно, ако бяхме проверявали пътищата за мини, много загуби можеха да бъдат избегнати."
Оплакванията на Сергей от липсата на екипировка се появяват и в телефонни разговори, за които се твърди, че са между руски войници и техните семейства, прихванати и публикувани онлайн от украинските служби за сигурност.
В началото на април Сергей е изпратен обратно през границата в лагер от руската страна. Войските са били изтеглени от Северна Украйна и изглежда са били прегрупирани за нападение на изток. По-късно същия месец той получава заповед да се върне в Украйна - но казва на командира си, че не е готов да замине.
"Той каза, че това е мой избор. Дори не се опитаха да ни разубедят", казва Сергей пред Би Би Си. Но той е бил толкова притеснен от реакцията на подразделението си на отказа му, че е решил да потърси правен съвет.
Адвокатът казал на Сергей и двама негови колеги съмишленици да върнат оръжията си и да се върнат в щаба на подразделението си, където да подадат писмо, в което да обяснят, че са "морално и психологически изтощени" и не могат да продължат да се бият в Украйна.
На Сергей било казано, че връщането в подразделението е важно, защото простото напускане може да се тълкува като дезертьорство, което може да доведе до двугодишна присъда в дисциплинарен батальон.
Според руския адвокат по правата на човека Алексей Табалов командирите на армията се опитват да сплашват договорно наетите войници да останат в частите си. Той обаче подчертава, че руският военен закон включва клаузи, които позволяват на войниците да откажат да се бият, ако не искат.
Защитникът по правата на човека Сергей Кривенко казва, че не му е известно да е имало съдебно преследване на лица, отказали да се върнат на фронта. Това не означава, че не се правят опити за преследване. Един командир в северна Русия е поискал да бъде образувано наказателно дело срещу негов подчинен, който не е искал да се върне в Украйна, но военният прокурор е отказал да продължи, според документи, видени от Би Би Си. Подобно действие би било "преждевременно", без да е оценена вредата за военната служба, в която е участвал, заяви прокурорът.
И няма гаранция, че в бъдеще няма да се появят още обвинения.
Войници като Сергей - нежелаещи да се върнат на фронтовата линия - не са нещо необичайно, според Руслан Левиев, редактор на Conflict Intelligence Team, медиен проект, изследващ опита на руските военни в Украйна чрез поверителни интервюта и материали от открити източници.
Левиев казва, че според оценките на екипа му значителна част от руските войници на договор, изпратени в Украйна да се бият при първоначалното нахлуване, са отказали да се върнат отново.
От началото на април независими руски медии също съобщават за стотици случаи на войници, отказали повторно изпращане в Украйна.
Няколко адвокати и правозащитници, с които Би Би Си разговаря, заявиха, че редовно предлагат съвети на мъже, които се опитват да избегнат завръщането си в Украйна. Всеки един от нашите интервюирани се е занимавал с десетки случаи и смята, че тези войници са споделяли съвети и със свои колеги.
Въпреки че Сергей не желае да се върне на фронтовата линия, той иска да завърши неизпълнената си военна служба в Русия, за да избегне всякакви непредвидени последствия. Но това означава - макар писмото му за отказ да воюва да е прието - че няма да бъде върнат обратно в Украйна по време на периода на службата си.
"Виждам, че войната продължава, тя не върви към приключване", казва той пред Би Би Си. "През тези месеци (на задължителна военна служба), които ми остават, може да се случи всичко - включително и най-лошото". /БГНЕС