Опиянени от свободията на новото време, не усещаме как изсушаваме корените си и стремглаво се сриваме в бездната

Горан Благоев*, специално за Faktor.bg

Календарът тази година даде повод за истинско развихряне на консоме-индустрията, която задоволява и най-екстравагантните прищявки за Хелоуин. Заветната нощ за хорър-любителите сега се пада в петък срещу събота и зловещите карнавали ще могат да шестват уикенд. Хелоуин уикенд. Така поне го рекламират обилно. Парти-агенциите вече не смогвали с работата. Хотели в китната ни провинция предлагат низ от чудовищни, призрачни, вещерски и прочие забавления за хелоуинския уикенд. Един от ценоразписите гласи: „Цена за малки върколаци, феи, вещици, плашила и др. – 29 лв. Цена за големи чудовища, магьосници, дяволи и др. – 49 лв.”. Ще помисли човек, че България се е превърнала в снимачна площадка за мега-продукция на холивудски психотрилър или хорър. Чак и Хичкок (царство му небесно, ако не е другаде...) би завидял на тази развинтена фантазия. Не стига, че действителността за мнозина от гражданите на държавата е толкова убога и ужасяваща, та хайде да я разкрасим с повече зловещ грим, кървища, писъци. И всичко това в името на едното разтоварване от делника, на освободеноста от всякакви стереотипи, на зачеркването на всякакви табута. Всъщност едно възпроизвеждане на свобода, живот в илюзии, които превръщат кича в ценност. Едва ли онези, които ще пръснат пари за хелоуински костюми, атрибути и партита се замислят, че с похарченото могат да напълнят нечий отдавна празен хладилник, да платят нечия отдавнашна неплатена сметка за ток или да покрият лечението на някой тежко болен...

Дълго време се питах, защо чужди нам традиции като Хелоуин и Свети Валентин толкова здраво се вкорениха сред българите. Струва ми се, че силата им идва не само от вездесъщата индустрия на забавлението, която е

най-масовият съвременен наркотик

и никое общество не е пощадено от него. Популярността на Хелоуин издава един много дълбок проблем на нашето съвремие – гладът за образи. Неспособни да сме щастливи такива, каквито сме, обезумели сме да бъдем други пред другите – преуспели, самодоволни, напомпани с мускули и самочувствие, търсещи легитимност в обществото не чрез своя образ, а чрез своята маска или маски – въпрос на умение за превъплъщаване. Без-образни същества. Хамелеони. Чудовищният грим на Хелоуин чудовищно им подхожда...

В тази без-образност форматираме и децата си. С родителска безпросветност им помагаме да се спретнат по-впечатляващо за хелоуинския маскарад. Без да съзнаваме, че зловещите масчици, които им предлагаме, притъпяват способността им да различават доброто от злото; заблуждават ги, че убиецът, насилникът или злосторникът е само един костюм, в който всъщност е скрито тяхното другарче. Но така заживяват с илюзията, че агресията е маскарад, в който безнаказано можеш да влезеш в каквато ти скимне роля; че насилието и убийството може да се превърне в забавление; че със силите на мрака може да се съжителства в безспирен купон. Свикват с грозното, стават безкритични към пошлото. Насилието сред подрастващите стана норма на поведение, дрогата – по-насъщна от хляб. А колцина млади намериха утеха в окултни учения и сатанинските секти? Даваме ли си сметка, че това са все поколения, които в детството се забавляваха и с хелоуински маскаради. Продължава да е така...

Разходете се из интернет-порталите на което и да е българско училище и вижте колко много снимки има от Хелоуин и колко малко от... Деня на будителите. Без да има статут на училищен празник, Денят на Вси светии шества из българските училища дори като форма на извънкласна дейност. Видял съм го с очите си. В плановете на едно елитно училище, където се мъдреха и други инициативи от този род – като например хороскоп на учителя или фън-шуй на класната стая. Виждал съм и как

учителки се маскират наравно с учениците си,

вместо да им говорят за празника на духа. За празника на светлината, а не на мрака. За празника на пробуждането, не на злото. За празника на съзиждането, не на разрухата. Досега нито просветното министерство, нито Църквата, нито всевъзможните агенции за децата и младежите не са си и помисляли да говорят срещу уврежданията в психиката на подрастващите, които има опасност да породи уж безобидната хелоуинска веселба.

Опиянени от свободията на новото време, ние не усетихме как изсушаваме корените си и стремглаво се сриваме в бездната на глобалната безликост. Повалихме стълбовете на вековната ни духовност в тинята на световната пошлост. Отдавна нямаме памет, че сме наследници на култура, сътворявана много преди авторите на Хелоиун-комерса да открият своята Америка и да я преврърнат в обетованата земя на опростачването. Криза на идентичността. Самолишихме се от порива да възродим това, което някога са били нашите предци. Самоизтърбушихме се като тикви за хелоуински фенери. Тикви в бостана на глобалното село. Които сами ще си изгният или – ако имат повече късмет - ще ощастливят прасетата от някоя световна ферма.

* Коментарът на Горан Благоев бе публикуван на 31 октомври 2014 г., но поради големия интерес към него и важните за българското общество тези, го предлагаме на читателите отново.