Около това становище се обединиха специалистите по хранене д-р Людмила Емилова и д-р Георги Гайдурков по bTV.

Според д-р Емилова, „пропагандата“ за сутрешното хранене е започнала след Втората световна война, когато хората масово гладували. Преди това българите нямали традиция да закусват, тъй като самия ритъм на живот и поради заниманията със селскостопанска работа нашенци не са имали време да закусват. Освен това, когато човек хапне, го наляга на сън, посочва д-р Емилова.

Тя обясни, че в диапазона от 4 ч. сутринта до 12 ч. на обяд в организма тече процес на изчистване на токсините. Ако по това време изядем нещо, което изисква храносмилане, този процес спира, защото енергията се пренасочва за обработка на храната. Ако ни се дояде сутрин, можем да приемем неща, които не изискват храносмилане -вода, чай, фреш, плодове.

Освен това, според нея, яденето сутрин води до по-голям апетит на обяд и увеличаване количеството на храната през следващите хранения.

Според д-р Георги Гайдурков тази формула зависи от режима на човека. Вероятно китайците, автори на поговорката „Закуската изяж сам, обядът раздели с приятели, а вечерята дай на враговете си“, са ставали много рано сутринта за работа и за тях фактически закуската се явява като обяда за нас.

„Най-важно е да усетим яде ли ни се“, каза той. Болките в корема и „пристъргването“ не са признаци за глад, а по-скоро симптоми на стомашни разтройства. „Трябва да можем да разпознаем истинския глад“, каза той.

„Със ставането обикновено всеки здрав човек няма апетит. Това ще го видите при децата“, посочи д-р Гайдурков. Освен това е много важно и какво ядем като качество. Диетолозите отдавна са отхвърлили баничката с боза, яйца с бекон, мекици и т.н. като варианти за закуска.