Всеки ден, забързани в ежедневните си ангажименти, не се замисляме за храната, която консумираме просто от необходимост, за храните, които поглъщаме, за това от каква точно храна се нуждае нашия организъм във всеки един момент от развитието ни.

Хранителните продукти са най-общо кисели и алкални, но не всеки кисел продукт е кисела храна - например, лимонът е алкална храна независимо, че е с кисел вкус. В последните години европейската култура на хранене се измества в посока консумация на предимно кисели храни, като месо, бял хляб, мляко и млечни продукти, кафе, бира, захарни и сладкарски изделия и др. Ако се вгледаме във всяка една брошура за промоции в хранителните вериги ще забележим че, 2/3 от обема на брошурата се заема от кисели хранителни продукти и едва 1/3 от алкални или слабо алкални храни.

Защо е толкова важен алкално-киселинния баланс в нашия организъм?

Защото тялото ни е съставено предимно от вода - в мозъка до 80 %, а в другата част от тялото ни до 70 %. Водната среда може да притежава киселинни или алкални свойства, които се измерват в скала наречена рН. Ако измерените стойности са 7,0 средата е неутрална. Над 7,0 е алкална, а под 7,0 е кисела. Всички жизнени процеси на практика са йонообменни и решаващо за нашето здраве е нивото на рН във всяка клетка от нашия организъм. Небалансирани стойности на рН означава, че за дълъг период от време рН нивата са станали твърде киселинни (ацидоза) или твърде алкални (алкалоза). Продължителният рН дисбаланс може да доведе до сериозни здравословни проблеми, като развитие на дегенеративни процеси в ставите, остеопороза, заболявания на сърдечносъдовата система, диабет, безсъние, проблеми с наднорменото тегло, раздразнителност и др.

Човешкото тяло трябва да поддържа леко алкална среда, с цел да се изгради алкален потенциал в случай на нарастваща киселинност придобита от консумация на преобладаващо кисели храни, липса на физическа активност и поява на стрес. За да се убедим в това може да си погледнем резултатите от кръвната картина на последните ни контролни анализи. В референтните стойности за рН е записано, че рН на кръвта трябва да бъде в твърде тесни граници от 7,35 - 7,45 и всяко отклонение в тези стойности може да предположи развитие на заболявания. Стойности извън тези граници водят до потенциално опасни последствия. Тест-лентички за измерване рН на урината и слюнката ни може да ни помогнат да се ориентираме за моментното състояние на алкално-киселинния ни баланс. рН на урината е най-добре да бъде в границите от 6,5-7,0, а на слюнката ни от 6,8-7,2. Ако показателите за рН на слюнката са постоянно под 6,8 алкалните резерви са недостатъчни и имате висока киселинност. Високата киселинност е в резултат от несъвместими хранителни комбинации, прекомерна консумация на хранителни продукти с висока киселинност, като месо, яйца, рафинирани въглехидрати (бял хляб, хлебни, тестени, сладкарски, захарни и шоколадови изделия), алкохол, черен чай, кафе, бира, газирани напитки и подсладени плодови сокове, мазни и пържени храни, туршии, деликатесни сирена, орехи, фъстъци, силни подправки, винен оцет, консерви, трапезна сол, аспартам, лекарства и др.

Защо е вредна повишената киселинност?

По принцип всички телесни течности с изключение на солната киселина в стомаха, като междуклетъчната течност, мозъчно-гръбначната, лимфната, жлъчната и т.н. трябва да бъдат леко алкални. От друга страна клетките в нашия организъм произвеждат киселини, като вторичен продукт от тяхната жизнедеятелност. Киселинните отпадни продукти в комбинация с алкални минерали и съединения в нашето тяло се комбинират и се отстраняват като се превръщат във въглероден двуокис и вода.

За тази цел тялото ни се нуждае от запас алкални минерали

.Ако те липсват в достатъчно количество то си ги набавя от черния дроб, мускулите, сухожилията и костите. С увеличаване на възрастта обаче се намалява двигателната активност, променя се метаболизма, натрупват се киселинни отпадъци (автоинтоксикация) защото нищо не сме променили в хранителения ни режим - закуска с баничка, обяд със скара и бира или кола, вечеря с каквото е останало в хладилника.

Това състояние на висока киселинност може да продължи незабелязано с години, но идва един момент когато продължителното изстискване на минералите от организма може да се превърне в ацидоза (повишена киселинност на телесните течности). Симптомите на ацидозата са лесна умора, вялост, отслабване на имунната и мускулната системи. Проблемите, които тя предизвиква, са свързани с сърдечно-съдови заболявания, болки в ставите, в мускулите, получаване на чести мускулни схващания („крампи"), остеопороза, преждевременно стареене, затлъстяване, диабет, недостиг на енергия и др.

За да се справим с високата киселинност трябва да осмислим хранителния си режим. Балансираното хранене може да ни помогне. Балансираната диета съдържа 40 % кисели и 60 % алкални храни, като зрял боб, соя, соеви кълнове, авокадо, банани, грепфрут, лимони, зелени зеленчуци (маруля, салати, пресен лук, праз, спанак, магданоз, копър и др.), краставици, домати, моркови, картофи, бяла ряпа, тиква, броколи, брюкселско зеле, артишок, аспержи, алабаш, червено зеле, чесън, карфиол, репички, червено цвекло, целина, грах, леща, елда, хляб от лимец, фурми, смокини, стафиди, лешници, бадеми, зехтин, ленено и сусамово олио, тофу, пчелно млечице, билкови чайове, минерална вода „Горна баня" и др.

Алкалната недостатъчност се преодолява и с повишена двигателна активност, като туризъм, фитнес, йога и др. Практикувайки тези дейности се ускорява обмяната на веществата в организма ни, чрез изпотяването изхвърляме с потта натрупаните отрови, а чрез ускореното и дълбоко дишане отстраняваме въглеродния двуокис и алкализираме кръвта. Престоят в планината на 1700 м. надморска височина, съчетан с ежедневни преходи води след 10 дни до 100 % обновяване на червените кръвни телца, организмът ни се пречиства и зарежда с енергия. Алкално-киселинният ни баланс оказва влияние и на метаболизма в дебелото черво. Пребиотиците, като инулинаса храната за пробиотиците или бифидобактериите («добрите бактерии») и трябва да бъдат неразделна част от хранителната ни диета. Инулинът представлява полидисперсна смес от вериги фруктозни единици и една глюкозна единица или по-разбираемо това са разтворими диетични фибри, които не се разграждат от ензимите в устата, стомаха, тънките черва и достигат до дебелото черво, където протича анаеробна ферментация, с която се осигурява хранителната среда на «добрите» бактерии. Инулинът е с много нисък гликемичен индекс, ниска калоричност (1,5 ккал./гр.) и е подходящ за диабетици, поради 95 % съдържание на фруктоза, която не изисква при разпадането си присъствие на инсулин. Най-голямо количество инулин се съдържа в цикорията и артишока (15-20%), земната ябълка, зрялия боб, чесъна, лука и др. Консумирането на храни съдържащи пребиотици ни предпазва от заболявания на дебелото черво и спомага за адсорбцията на калциевите и магнезиеви соли. Земната ябълка е елексир за дебелото черво, както и прясно изцеденият лимонов сок е елексир за стомаха и тънките черва.

Хранителни съвети за поддържане на добър жизнен статус и работоспособност

1. Изпивайте сутрин на гладно 400-500 мл. топла вода или билков чай (за предпочитане - липов, който действа диуретично или в комбинация липов/мурсалски ) с изцеден лимон. Ще постигнете затопляне и прочистване на перисталтиката, алкализиране на телесните течности и леко здравословно изпотяване. През деня продължавайте да пиете лимонена вода. Ще почувствате прилив на енергия, нормализиране на кръвното налягане, лекота в движенията си и бистрота на ума.

2. Хранете се ежедневно с пресни плодове и зеленчуци, характерни за всеки сезон от годината. Не забравяйте чесъна! В салатата Ви трябва да присъства доматът, краставицата, зелената салата, авокадото, репичките, целината, червеното цвекло, моркова, зелето, соевите кълнове и магданоза. Овкусявайте със студено пресован зехтин и сок от прясно изцеден лимон.

3. Поне един ден от седмицата консумирайте картофи, зеле или алкални бобови култури, като зелен или зрял боб, грах, леща.

4. Предимство в хранителната си диета предоставяйте на леки меса (пилешко филе, прясна риба), на всички продукти от козе мляко, на храни приготвени със зехтин, сусамово или ленено олио и прясни подправки.

5. Избягвайте да досолвате ястията с които се храните! Ползвайте калиева сол или в комбинация с натриевата.

6. Хранете се с малки хапки, като продължително време сдъвквайте храната в устната кухина до течна каша.

7. Хранете се бавно, защото реакцията за ситост от храна постъпва в мозъка чак след двадесетата минута.

8. Киселото мляко, като пробиотичен продукт може да се консумира по всяко време от денонощието.

9. Намалете консумацията на силно киселите храни, като свинско, телешко месо, рибни консерви, подсладени плодови сокове, газирани напитки, тестени, сладкарски, шоколадови изделия, кафе и бира.

10. Избягвайте храни и напитки с подсладители, като аспартам и др.

11. Консумирайте с предимство хляб богат на фибри (типов, ръжено-пшеничен, пълнозърнест и др.), а ако предпочитате бял хляб по възможност препичайте го на филийки.

12. Използвайте кафяв ориз при готвене, а при необходимост от бял ориз задължително го накисвайте в студена вода за 30 сек. и го отмивайте няколко пъти за да отстраните част от силнокиселинното нишесте.

13. Изпивайте ежедневно 1-2 л. вода с неутрално или леко алкално рН. Най-често това са изворните и някои от минералните води. По възможност пийте вода от стъклени опаковки.

14. Избягвайте консумацията на хранителни полуфабрикати, като бланширани картофи, изпечени и вакуумирани меса, тумблирани с кисели фосфатни соли пилешки меса, консервирани храни, компоти в тенекиени кутии, кроасани мажещи се в небцето след преглъщане, вафли и шоколадови изделия с хидрогенирани масла, силно газирани напитки с ниско рН, плодови сокчета с оцветители и емулсии, кафе и бира.

15. Един или два пъти в годината правете едноседмично прочистване на организма с пресни плодове, зеленчуци, зеленчукови сокове, билков чай и мед, за да създадете алкален резерв за своя организъм.

(В статията е използвана публикация на инж. Цецко Григоров, позоваващи се на научни списания, интернет сайтове за алкални храни и технически спецификации на определени продукти)