Какви са функциите на бъбреците?

Двата бъбрека се намират в задната част на коремната кухина, от двете страни на гръбнака под ребрата. Задачата им е да филтрират кръвта и да отделят от нея урината, съставена от вода и отпадъчни вещества от жизнената дейност на тялото. Произведената от бъбреците урина се придвижва към пикочния мехур по две тънки тръбички - уретери (пикочопроводи). Еластичните стени на пикочния мехур му дават възможност да се разтяга и съхранява урината, а после да я изхвърля навън през уретрата (пикочен канал).

Ролята на бъбреците да отделят излишната вода, соли и отпадни продукти от тялото е свързана и с другата им функция - да поддържат постоянното равновесие - хомеостаза, на съдържащите се соли и вещества в кръвта. Двата органа също така стимулират производството на червените кръвни клетки, поддържат здравината на костите и отстраняват много от лекарствата, които ние приемаме.

Какво представлява бъбречна недостатъчност?

Бъбречната недостатъчност е намалена работоспособност на бъбреците. В зависимост от начина на протичане бъбречната недостатъчносте два вида:

- Острата бъбречна недостатъчност спира отделянето на урина от няколко часа до няколко дни, но състоянието е обратимо и лечимо.

Една от честите причини за него е блокирането на притока на кръв към бъбреците заради алергичен шок, тежки кръвоизливи или запушване на бъбречен кръвоносен съд. Този вид недостатъчност се предизвиква също така от заболяване на бъбреците или увреждането им от токсини и лекарства. Запушването на пикочните пътища, което пречи на оттичането на урината, също може да доведе до остра бъбречна недостатъчност.

Острата бъбречна недостатъчност протича със силно намаляване на отделянето на урина под 500 мл на денонощие (олигурия) или под 150 мл на денонощие (анурия). Вследствие на затрудненото пречистване на кръвта, в нея нараства концентрацията на азотсъдържащи вещества (урея, креатинин). Това предизвиква храносмилателни смущения, отпадналост, умора, безапетитие и може да доведе до гърчове и дори до кома. Езикът е обложен с кафеникав цвят, дишането е дълбоко, учестяват се сърдечните удари. Задържат се течности в организма, появяват се отоци, възможно е дори да спре сърдечната дейност.

Лечението е задължително, за да не се премине в хронична бъбречна недостатъчност.

- Хроничната бъбречна недостатъчност настъпва бавно и постепенно в резултат най-често на различни хронични заболявания, които трайно увреждат бъбреците.

От хронична бъбречна недостатъчност боледуват хора от различни възрасти, включително и деца. Най-често засегнатите са диабетици, болни от продължителна хипертония, от възпалени или увредени с лекарства и токсини бъбреци, хора със смущения в обмяната на веществата.

Причината за развитието на хроничната бъбречна недостатъчност е увреждането на „работната единица“ на бъбрека - нефрона, в който се филтрира кръвта и отделя урината (в един бъбрек има 1,2 млн. нефрони). Така в тялото се натрупват токсични азотсъдържащи вещества, които се образуват в резултат на обмяната на белтъчините в организма. Също така се задържа течност, нарушава се равновесието на съдържанието на солите и веществата в кръвта, намалява се производството на червени кръвни клетки, както и костната плътност.

В какви стадии протича хроничната бъбречна недостатъчност?

Хроничната бъбречна недостатъчност започва с продължителен „стадий на компенсация“, когато азотсъдържащите вещества в кръвта (креатинин и урея) са в нормална концентрация и отделителната система все още се справя със „задачите“ си. Болният обикновено не подозира за наличието на заболяване. Появява се полиурия, когато се отделя по-голямо количество урина (3 и повече литра на денонощие), тъй като бъбреците не са в състояние да концентрират урината. Заради отделените големи количества вода се появява жажда.

През следващия стадий в кръвта се натрупват азотсъдържащи вещества над обичайните стойности, но здравите нефрони работят на по-високи обороти и донякъде компенсират бездействието на увредените.

Следва етап, когато се появяват първите оплаквания на болния, тъй като повишеното съдържание на азотсъдържащи вещества в кръвта предизвиква състояние на т.нар. уремия. В опита си да отдели натрупалата се урея, организмът я излъчва през лигавиците и тъканите, което предизвиква възпаления.

При крайния стадий оплакванията вследствие на напредналата уремия вече не се повлияват от лекарства. Характерно е отделянето на малко количество урина на денонощие - 100-400 мл или дори по-малко. Появява се умора, гадене, сънливост и психични оплаквания. Поради задържане на течности в организма се покачва телесното тегло и се появяват отоци по крайниците и лицето. Може да има задух и затруднено дишане, вследствие белодробен оток. Други симптоми са хипертония, повръщане, отпадналост, бледожълтеникав цвят на кожата, склонност към лесно кървене, болки в костите.

Как се открива и лекува?

Хроничната бъбречна недостатъчност се открива най-успешно чрез изследване на кръвта и урината. Частичен успех при диагностиката има изследването на очните дъна.

При болни с хронична бъбречна недостатъчност лекарят нарежда диета с намалени белтъчини в храната и с добавка на незаменими аминокиселини. Ограничават се мазнините, млечните продукти, солта, съдържащите калий храни. Увеличава се приемът на течности.

В начална фаза се лекува основното бъбречно заболяване, което е причината за бъбречната недостатъчност - различните видове нефрити.
При напредналите фази се лекуват симпотомите на болестта като анемия (заради намаляването на червените кръвни клетки), високото кръвно налягане, нарушенията в хомеостазата и обмяната на веществата. Следващите мерки вече са хемодиализата на кръвта или бъбречната трансплантация.

Можем ли да се предпазим?

Трябва да бъдете бдителни, когато страдате от чести пикочни инфекции, имате автоимунно заболяване, вродена бъбречна аномалия, захарен диабет, продължително високо кръвно налягане или приемате токсични за бъбреците лекарства. Във всички тези случаи личният ви лекар трябва да назначи профилактични прегледи през определен период от време. Изследването на кръвта ще покаже има ли симптоми на бъбречна недостатъчност в ранен стадий, когато още няма външни признаци, но лечението е по-ефективно.