Флуорът в питейната вода води до затлъстяване и депресия

Преди да отпиете глътка вода от чешмата, се погрижете да проучите дали съдържанието на флуор в нея не е твърде високо, предупреждават британски специалисти, които са открили връзка между елемента и затлъстяването и депресията, пише в. „Дейли експрес“.

Неблагоприятните ефекти от флуора върху щитовидната жлеза са установени отдавна, но досега не са демонстрирани в изследвания на населението.

В свое проучване специалисти от университета на Кент са анализирали данни от диагностицирани през 2012 и 2013 г. случаи на понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм). Изследователите са взели под внимание факта, че състоянието се наблюдава по-често при жените и с напредването на възрастта.

Според авторите на проучването насищането на водата с флуор над определено ниво е свързано с 30% по-висок риск от понижена функция на щитовидната жлеза.

Състоянието на свой ред може да доведе до натрупване на тегло и депресия.

Откритието накара учените да поискат преразглеждане на политиката за общественото здравеопазване, която в момента насърчава флуорирането на водата, за да защити зъбната хигиена в страната. Флуорът е минерал, който се съдържа във водата и в някои храни, като чая и рибата. Основната полза от него е намаляването на риска от кариеси. В резултат минералът се прибавя в много марки паста за зъби, а в някои области и в питейната вода.

В Англия около 10% от населението живеят в зони с естествено или изкуствено флуорирана вода с 1 мг флуор на 1 литър питейна вода. Учените разгледаха нивата на флуор в питейната вода от 2012 г., предоставени от Инспектората за питейна вода. Те изследваха тези нива на флуора заедно със случаите на понижена функция на щитовидната жлеза, регистрирани в 7935 от общо 8020 лекарски кабинети.

След като взели под внимание фактори, като женския пол и по-голямата възраст, учените установили връзка между честотата на случаите и количеството флуор в питейната вода. Там, където количеството флуор било над 0.7 мг на литър, те открили по-висока честота на заболелите, отколкото в зони, в които нивото на флуор е по-ниско.