Въпреки големия напредък науката все още не е отговорила изчерпателно на редица важни въпроси, свързани с причинителите, епидемиологията, механизмите на увреждане, клиниката, диагностиката, лечението и предпазването от вирусните хепатити.

Доказа се, че заболяването се активира периодично през 5-7 години. През 2012 г. имаме нов пик на хепатит А с две основни огнища - Ихтиман и Белоградчик.

Вирусните хепатити са едни от най-често срещаните инфекциозни заболявания и продължават да бъдат сред актуалните проблеми на медицината. По данни на Световната здравна организация от 1950 г., когато се въвежда задължителната регистрация на вирусния хепатит, се наблюдава една непрекъснато нарастваща тенденция към увеличаване на заболяемостта. Годишно в света се съобщават за 1,4 милиона случая на остър вирусен хепатит А (HAV), за които разходите са около 3 трилиона долара. По данни на СЗО над 2 милиарда души са инфектирани с остър вирусен хепатит В (НВV) и към тях ежегодно се прибавят нови 50 милиона. Заболяването е на десето място по причина за смърт в света, като всяка година от последствията на HBV умират над 320 000 души. Хепатит С вирусната инфекция (НСV) е нерешен проблем в световен мащаб, като засегнатостта на населението е от 1% до 5%. Около 170 милиона души в света са инфектирани с HCV, като всяка година заболяват нови 3-4 милиона. Това е най-честата предаваща се от човек на човек рецидивираща инфекциозна болест, която  хронифицира от 62 до 77%, след което се развиват цироза и рак на черния дроб

за различно дълъг период. Глобалното разпространение на хепатит D вирус (HDV) показва, че 5% от заразените от инфектираните с HBV са инфектирани с хепатитния D вирус, т.е. заразените лица с НDV са около 15 милиона.

Основните пътища за заразяване с хепатит А са контактно-битовият, чрез храната и водата. От факторите за предаване водещо значение има пренаселеността и ниското ниво на индивидуална и групова хигиена. Съществуват и други механизми и пътища на предаване на този вид хепатит.

Чести са случаите на заразяване между хомосексуални мъже и жени, като не е ясно 

дали става чрез пряк генитален контакт, или е резултат на фекално-орално заразяване

при орално-анален или орално-генитален път на предаване.

Значение имат продължителността на сексуалната активност, броят на сексуалните партньори, спазването на елементарни хигиенни норми. Друг начин на предаване на вирусния хепатит А в местата за лишаване от свобода е употребата на орални и инжекционни наркотици (често фекално замърсени). Венозната употреба на наркотици е отговорна за 5-19% от заразяването с вируса на хепатит А в САЩ. Размяната на замърсени игли и спринцовки по време на виремичната фаза на вирусен хепатит А е един от възможните пътища на предаване на инфекцията. Описват се случаи на фекално замърсяване на наркотици при транспортирането им в гастро-интестиналния тракт от т.нар. мулета.

При 45-50% от пациентите източникът на заразяване и пътят на предаване не се установяват.

Вирусният хепатит А може да протече като спорадичен, ендемичен и епидемичен. По-рядко се регистрират епидемии (предимно контактно-битови и по-рядко от замърсена храна и вода). Някои автори описват хронично отделяне на вируса с изпражненията. 

Повечето пациенти с хепатит А са клинично асимптомни - 66%. Неспецифични клинични симптоми като загуба на тегло, грипоподобни оплаквания (температура, адинамия, болки в мускулите и ставите), безапетитие, гадене, повръщане се срещат при 34% от заразените.

Първите признаци са потъмняване на урината, изсветляване на изпражненията, пожълтяване на очите и кожата, болка в дясната горна част на корема.

Превенцията във всички възрастови групи се осъществява чрез приложение на ваксина. Тя се препоръчва за хора с хронични заболявания (подлежащи на чести медицински манипулации), живеещи при лоши социални битови условия (пренаселеност и лоши социално-битови условия), хомосексуални мъже, лица употребяващи венозни и други наркотични средства, лекувани продължително време с кръвни продукти, боледуващи от хронични чернодробни заболявания.

Опитът ни показва, че основните проблеми при възникване на епидемия са в организацията на здравеопазването. И в двете населени места, "пламнали" тази година у нас - Ихтиман и Белоградчик, няма инфекциозни отделения. И се стига до момента, в който трите инфекциозни клиники в София са пълни над предела на възможностите си (легла по коридорите) и започват да връщат болни за лечение в домашни условия. А в традиционния случай личният лекар понятие си няма от това как се лекуват инфекциозно болни. (24 часа)