Хронично безпокойство мъчи света

Учените отчитат, че хроничното безпокойство се оказва все по-често срещан симптом сред глобалното население, независимо от пола или от възрастта.

Голяма част от населението на света страда от т. нар. обсесивно-компулсивно разстройство - тревожно състояние, което се характеризира с непрекъснато повтарящи се натрапливи мисли (обсесии) и натрапливи действия (компулсии).

Учените установяват, че повече от над 94% от хората имат такива нежелани натрапчиви мисли и импулси.

Научното издание Live Science съобщава, че за да докажат това 19 изследователи от 13 страни, провели опит със 777 доброволци. Те трябвало да отговорят на различни най-подробни въпроси, за да се прецени дали имат някакви постоянни опасения.

Резултатите – от такива симптоми се оплакали 94,3 на сто от анкетираните.

Обсесиите са нахлуващи в съзнанието, стереотипно повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси, които пациентът осъзнава, че са несъответни, прекомерни или безсмислени, опитва се да им се противопостави, но не успява. Натрапването на мислите и съпротивата спрямо тях са в непрекъснат сблъсък и това генерира интензивна тревожност.

Например човек, който има натрапливата мисъл, че може да загуби контрол над себе си и да нарани някой от близките си. Той осъзнава, че идеята е неправдоподобна, опитва се да й се противопостави, но мисълта продължава да се натрапва отново и отново, предизвиквайки различни страхове.

Или човек, който има натрапливото опасение, че може да се зарази с някакви бактерии или вируси. Той осъзнава, че вероятността за това е малка, но въпреки това мисълта непрекъснато тормози съзнанието му.

Компулсиите пък са повтарящи се стереотипни действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението на които пациентът изпитва непреодолим подтик, въпреки че осъзнава тяхната безсмисленост или прекомерност. Изпълнението на натрапливите действия (ритуалите) снижава тревожността и обратно - опитът да се прекъсне ритуала води до повишена тревожност и чувство на застрашеност

Например жена изпитва натрапливото съмнение, че чиниите не са добре измити. Затова ги измива по няколко пъти пъти с препарат, след това също по няколко пъти ги изплаква и избърсва. Въпреки това опасението, че чиниите не са добре измити остава.

Макар че осъзнава прекомерността на действията си, започва отново да мие.

Или друг, който изпитва натрапливата потребност да докосва с ръка всяко дърво по пътя си, поради натраплива мисъл, че ако не го направи, родителите му могат да умрат. Той осъзнава, че страхът за родителите му е прекомерен и че ритуалът на пипане на дърветата е безсмислен, но не може да преодолее порива да го извършва отново и отново.

Опитът да прекрати ритуала на докосване води до интензивно преживяване на тревожност.