Дишането е най-жизненоважната и най-несъзнателната ни функция. Знаем, че без храна и вода може да издържим няколко дни, но без въздух няма да оцелеем дори и няколко минути. За живота дишането е много по-важен процес от храненето, а според Свами Рама – основател на Хималайския международен институт за наука и философия на йога – „Дишането е мостът между тялото и ума”.

За да си набавим храна и течности, са нужни финансови средства, за да дишаме, те не са необходими. Въздухът е безплатен, ние го получаваме даром от природата, той е неизчерпаем. Затова може би не го оценяваме напълно.

Според древните традиции дишането, а не храната, дава първоначалната енергия на организма. Преди хиляди години древните китайски лечители стигнали до извода, че „въздухът е склад, в който са натрупани енергии” и затова съветвали: „Ако се разболеете, дишайте дълбоко”.

А според стара санскритска поговорка – няма болест, която да не може да се излекува с дишане. От правилното и дълбоко дишане зависи и продължителността на човешкия живот. Коренните американски жители – индианците, са наричали въздуха „царството на мисълта” и са учили децата си от ранна възраст да дишат бавно и дълбоко, като са им обяснявали, че това ще им даде нови сили и устрем, ще ги ободри и стимулира повече от храната и водата, която ежедневно приемат. Вождът Сиатъл на племето дуом от Тихоокеанския Северозапад е казал, че „за червенокожите въздухът е скъпоценен, защото всички неща са изпълнени с един и същи дъх, както животните, така и дърветата, и човека”. 

Древните гърци са били отлични оратори, тъй като преди да започнат да говорят, поемали дълбоко въздух и през цялото време са дишали плавно и ритмично. Според суфистите да управляваш дишането си означава да насочваш своята енергия там, където пожелаеш.

Известният руски учен д-р Вл. Волков определя дишането като най-важната дейност за човешкия организъм. Според него, тренирайки дишането си, ние тренираме фотосинтеза на дихателните пигменти и даваме възможност в организма да проникне повече светлина.

Научаването на пълноценно и правилно дишане е най-ефективното средство за вливане на нова и свежа енергия в човешкото тяло. Продължителното и бавно вдишване създава Ян-енергия – тонизираща и положителна, а продължителното и бавно издишване създава Ин-енергия – отпускаща и отрицателна.

Дишането на всеки човек е различно. Повечето хора дишат несъзнателно, а трябва да се диша осъзнато. Болният човек диша бързо, а здравият – спокойно, ритмично. Всички сме забелязали, че когато сме изненадани, задържаме дишането си, а когато сме изплашени, го ускоряваме. Когато сме разтревожени или обезпокоени, въздишаме тежко – това е самозащитна реакция на организма, при която неволно вдишваме дълбоко и издишваме дълго. Бързото и плитко дишане, така наречената хипервентилация, е обичайна реакция при стресови ситуации, с които се сблъскваме всеки ден. Бързото дишане води до бързо окисляване на кръвта, а това – до натрупване на утайки по кръвоносните съдове и като следствие – до тяхното стесняване и запушване, до главоболие, болки в гърлото и носа, потиснатост, лошо настроение, депресия и много други. 

Потъмняването и набръчкването на кожата се дължи също на неправилно дишане. Никога не заспивайте с покрита глава, защото вдишвате отново изхвърления от вас въглероден двуокис. Бързо, плитко, шумно и повърхностно – това е НЕПРАВИЛНО дишане. ПРАВИЛНО дишане значи да поемаш въздух дълбоко, да го задържиш известно време, бавно и безшумно да го изкараш навън, като в това трябва да участват не само белите дробове, но и коремните мускули. Извършва се плавно, дълбоко, спокойно и с определен ритъм. Освен че ще ви успокои, то ще облекчи гръдния кош и гръбнака ви. Когато дишате равномерно, дишането е много по-ефикасно, защото всяко вдишване осигурява много повече въздух и жизнена сила.

Както е казал древният мъдрец Ван Дзу Нюе: „Който умее да диша правилно, той ще бъде здрав и жизнен”. При силна уплаха, страх и стрес древните лечители са препоръчвали няколко дълбоки и бавни вдишвания. Кислородът, който вдишваме, е необходим за преработването на поетата храна и превръщането ѝ в енергия. Кислородът, пренасян чрез кръвта и кръвоносните съдове, отива до клетките, където изгаря вида храна, от която се нуждае клетката – мазнина, глюкоза или белтъчина. 

При лошо дишане този кислород е по-малко и изгарянето е по-лошо. Милиардите клетки в нашия организъм се нуждаят от кислород, за да живеят. В същото време те се нуждаят от кислород и за да изхвърлят отпадъците, в това число и въглеродния двуокис, които биха били изключително вредни, ако останат в организма. Затова плиткото дишане, при което използваме само горната част на белите дробове, а много рядко средната и почти никога долната им част, е вредно. Замърсеният въздух, който остава в долната част на дробовете и топлата влага, която е в него, подсигуряват идеални условия за развитие на микроби.

(evolife.bg)