Резултатите са базирани на епидемиологично проучване, проведено пре 2003-2007 година. По-голямата част от изследваните са млади хора на възраст между 25 и 35 години.Най-честа миша на фобията са хора, които са силно раними, подложени на стрес и тези, които използват постоянно в работата си логическо мислене.

За населението ни най-характерна е агорафобията – страхът от широки празни пространства. Фобиите се появяват по различно време от нашия живот, но ключът се крие в детството. Ако като деца сме изпитвали страх от тъмното, възможно е това чувство да ни преследва дълго време. Някои срещат страховете си в пубертета. 

Над 20% от българите имат някакъв психически проблем , каза проф. Виха Миланова, национален консултант по психиатрия. В това число влизат хората с депресия и тревожни разстройства, чийто брой се увеличава все повече. Проблеми от такова естество имат и алкохолиците и злоупотребяващите с психоактивни вещества.

Ако погледнем проблема глобално, според английски учени от King's college всеки четвърти има развита фобия. Младите най-често се притесняват от физическата си красота, оплешивяване и др., а възрастните се боят да работят с компютър и мобилен телефон. Жителите в големите градове изпитват страх от возенето в метрото или в колата и с всеки изминал ден се появяват нови видове фобии, като броят им е нараснал три пъти за последните 10 години. Според учените, най-новият вид фобия е фобофобията – страхът от самия страх.