Мисията на специалния надзор е сбъркана, тази процедура трябва да се извършва за кратко време. Но тя толкова дълго време продължава за КТБ, че не е нормално. Капиталът на банката ерозира, и ако се продължи още един-два месеца може напълно да ерозира. За това предупреди по Нова ТВ бившият подуправител на БНБ проф. Емилия Миланова. Според нея най-скъпата процедура е фалиране на банката.

3,7 млрд., които трябва да бъдат върнати на вложителите с гарантирани влогове ще се взимат от данъкоплатците. Но общините, фирмите и преференциалните вложители с над 100 хил. евро влогове са също много. Те няма да си получат парите. Но да видим, кои са кредитопулчателите – това са големи фирми, които се задъхват и не могат да работят. Така косвеният негативен ефект е над 10 млрд. лв. По-добре е да се дадат пари за оздравяване на банката както стана с ПИБ, а после тези пари да се връщат на държавата, обяви Миланова.

Финансистът Стоян Александров е убеден, че по отношение на КТБ БНБ ПРАВИ гаф след гаф. Сред квесторите има неистов страх и форма на зависимости, затова бездействат и говорят неадекватно от БНБ.

Искров говори глупости, но твърди, че говори от името на Управителния съвет. Питам колеги, които са в този съвет и те се разграничават от управителя. Но тогава хората ще искат оставката на целия управителен съвет на БНБ. Това лицемерие трябва да спре, щом не се разграничават от Искров. Крайната цел е, че тези които стоят зад атаката не ги интересува банката, а портфейлът й. Тоест кредитите ще станат изискуеми и ще бъдат продадени за жълти стотинки, заяви Александров.

Проф. Валери Димитров смята, че най-добрият възможен спасител на една банка е друга банка, но това в България не се случва. Специалният надзор е прилагане на мерки, които да подобрят състоянието на банката. Има мерки, заложени в закона, но те не се прилагат, а БНБ застъпва тезата за фалиране на банката със закон.

Те просто са решили да затворят тази банка. Но ако банковата адекватност е недостатъчна е едно , а друго е ако има недостиг на средства. Ако има недостиг на средства трябва да се приложат мерки за оздравяването й, но защо не се прави. При несъстоятелност фондът за гарантиране ще бъде изпразнен и това може да бъде рисково за другите банки. Най-добрият вариант е банката да се поеме от друга банка, от банковата общност и така да се спести разходът за гарантиране на фондовете, но банковата общност мълчи, допълни проф. Димитров.