Отново се прави опит да се използва АЕЦ „Белене“ като „perpetuum mobile“ на сделки с чужди пари и корупция. Такава е съдбата на този проект. Това казва анализаторът Кръсен Станчев пред jivotatdnes.bg Той прави кратка ретроспекция на стартирането на проекта, още в годините на комунизма. „Първо започна с вярата, че България вечно ще рециклира съветски ресурси и ще ги продава на международния пазар, за да връща заеми на СССР и пътьом да финансира „приятелски“ режими в Африка, Близкия изток и Латинска Америка. За което, както знаете, са необходими мощности на тежката промишленост и електроенергия за тях.

Но през 1989-1991 г. се оказва не само че тази идея е глупава, но и че проектът е икономически и екологично вреден. Това е доказано с експертиза на БАН. Купен е реакторът, който обаче не е доставен поради спиране на финансирането от българските данъкоплатци.

След това има кратък опит през 1997-1998 г. за възстановяване на проекта с благата идея така да се субсидира енергетически българската промишленост, но всъщност, за да се използва (т.е. купи за втори път) реакторът и да се организира по друг начин небюджетното финансиране на енергетика, което е прекратено по искане на МВФ. Опитът остава не много известен на обществеността, но така или иначе е спрян поради ненужност и липса на икономически изгоди.“

Най-скандалния етап е 2002-2005 г. – „проектът се възстановява с нарочно масажиран енергиен баланс, изискващ отново огромни мощности, „доказващи“ икономическа необходимост. Без социално-икономически анализ и други основания, изисквани по член 45 от Закона за ядрената енергетика. Купен е актуализиран вариант на вече купения реактор. Договор е подписан само за тази част от проекта през 2006 г., но няма цялостен договор и финансова част, а пътьом се променя и аргументацията в полза на АЕЦ „Белене“. Изведнъж се оказва, че това ще се прави, за да се увеличи износът на електроенергия. Износът на ток обаче не е предвиден като аргумент за инвестиции в Закона за енергетиката. Защото това е частна работа и защото рисковете при такива инвестиции са за „атомната“ юрисдикция, тоест за България и за нейното население и данъкоплатци“, обяснява икономистът.

Според него през март 2011 и март 2012 г. Проектът е подложен на живо обществено обсъждане. Тогава е доказано, че той е ненужен и вреден – за НЕК, за енергетиката и за икономиката. Ие закрит по юридически неприемлив или поне неясен начин.

„Сега се дължат пари за поръчаното, но не и пратено и доставено оборудване, тоест за осъвременения реактор. Наказанието за неизпълнение е 340 хиляди лева на ден. Именно това сега служи като повод за опити или проектът да се възстанови, или да започнат дейности, които изискват нови държавни поръчки и манипулиране на договори за оценки, препродажби и ново проектиране“, посочва Станчев новият мотив за манипулативен рестарт.