Любомир Христов*

Можем да събираме цената парче по парче, а можем да я видим и на ангро.

Парче по парче, откраднатото изглеждат така:

1. КТБ – 4.2 млрд.лв.;

2. Енергетика и горива – X‘000 млн.лв. годишно;

3. Обществени поръчки и европейски фондове – X‘000 млн.лв. годишно;

4. Банки – 400-600 млн.лв. годишно от едностранно повишаване на лихви без основание в договорите за кредит и измамни продажби на кредити в швейцарски франкове;

5. Пенсионни дружества – 150 млн. годишно от вредни и ненужни пенсионни продукти, които водят до общо намаление на пенсиите на бъдещите пенсионери, родени след 1959 г.;

6. … … …

Сигурно пропускам.

На ангро сметката е тази:

През 1995 г. Румъния, Литва, Латвия и Естония са на нашето ниво на доход на глава от населението,. Доходът им на глава е 27 % от този на Германия – почти колкото и нашия – 26 %, а румънците са дори относително по-бедни с 25 % от германския доход.

Румъния скъсява разстоянието до Германия и през 2014 г. вече имат 45 % от немския доход. Ние – 38 %.

Какво ни отличава?

Управлението по телефон вместо по-закон.

Цялата политическа върхушка, управлявала 20 години по модела #КОЙ. Иначе, като “надареност” с ресурси, качество на работната сила и начална позиция през 1995 г. сме почти еднакви.

Да би имали дохода на глава от населението на Румъния, през 2014 г. брутният вътрешен продукт на България щеше да е със

17 млрд. евро повече.

Та това е цената на #КОЙ – 17 млрд. евро годишно и няколко стотин хиляди принудителни емигранти. Или по 4,694 лв. годишно или по 393 лв. на месец – има, няма по една минимална работна заплата на глава, в т.ч. за пеленачетата и пенсионерите.

*Любомир Христов е финансист и съосновател на Института на дипломираните финансови консултанти Бил е член на Управителния съвет на БНБ, изпълнителен директор на Централния депозитар, съветник за България на изпълнителния директор на Световната банка.

Анализът е публикуван на блога му.

Заглавието е на Faktor.bg