Българите масово срещат затруднения в плащането на сметките си за ток. 34% от тях не успяват да покрият задълженията си навреме. В ЕС този показател е около 10%. Това разкрива доклад на Европейската комисия за 2015 г., цитиран от в. "Сега".

Според данни на Института за пазарна икономика повечето българи имат поне едно забавено плащане. 3-4% от битовите потребители поне веднъж са оставали на тъмно заради неплатени задължения.

В същото време около 40% от българите признават, че не успяват да поддържат достатъчно топъл дома си, съобщи вчера Лияна Аджарова от Асоциацията на българските енергийни агенции по време на конференция за енергийната бедност. Тя цитира данни на Евростат от 2015 г., според които по този показател България е на първо място в ЕС.

В момента у нас липсва дефиниция за енергийна бедност, а целевата помощ от социалното министерство е единствената съществуваща програма, подкрепяща уязвимите домакинства. Според Аджарова обаче бюджетната програма за отопление е неефективна, защото "енергийно бедните българи си остават бедни. Това не подобрява условията на живот и не реализира спестявания на пари, енергия или емисии", обясни тя.

В момента 41% от българите се отопляват на ток, а 32% - на дърва. Процентът на газифицираните домакинства остава минимален - едва 2%.

Важно за енергийно бедните е и как точно останалите битови потребители ще излязат на свободния пазар на ток.

Един от основните рискове пред либерализацията е липсата на достатъчно информация за това как може да се смени доставчикът на ток, обясни председателят на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов. Той предупреди, че излизането на свободния пазар може да претърпи крах, ако се окаже, че пазарът е създал монополи и картели по веригата за производство и внос на електроенергия.