Дългогодишният председател на ДПС Ахмед Доган вече не е само енергиен инвеститор, а и мениджър. Това става ясно от ново вписване в Търговския регистър, според което дни след като беше вписан като мажоритарен собственик на напомпания с гарантиран приход от държавата ТЕЦ "Варна", той влиза в борда на дружеството и е избран за негов председател, съобщава "Капитал".

Сделката, която буквално официализира Доган като милионер, досега не е коментирана от самия него, а обясненията от партията му бяха, че той като физическо лице е свободен да инвестира както всеки друг гражданин. След като информацията за нея стана публично достояние, с няколко интервюта по темата се изяви изпълнителният директор на ТЕЦ "Варна" и бивш транспортен министър Данаил Папазов, чиито две деца бяха единствени собственици на топлоцентралата, допреди да продадат 70% дял на бившия политик. В изказванията си той не споменава за новия пост на Доган, въпреки че те са след взетите решения за избора му.

Скоростно след обявяването

Сделките, чрез които Доган придоби контрол на ТЕЦ-а, са от началото на август. Тогава той е купил за неизвестна сума от Станислав Папазов 36%, а от сестра му Ивелина - 34% от "Сигда". Това е фамилната транспортна компания, през която в края на 2017 г. семейството на бившия министър от кабинета "Орешарски" придоби неработещата централа от чешката CEZ срещу сума от порядъка на 48 млн. евро.

Промяната в собствеността е била заявена още на 9 август, но вписана чак на 4 септември, като вероятно причина за забавянето е сривът на Търговския регистър. Три дни след това, на 7 септември, е проведено събрание на съдружниците на "Сигда", на което е решено броят на членовете на съвета на директорите да бъде увеличен от трима на четирима и като нов член влиза Ахмед Доган. Останалите остават без промяна, а именно Данаил Папазов, Адриан Атанасов и Георги Христозов. Вторият е дългогодишен финансов директор на "Пристанище Варна" управляваното от 2001 до 2013 г. от Папазов, когото той като транспортен министър назначава за председател на управителния съвет на НКЖИ. А Христозов е дългогодишен мениджър в различни държавни енергийни фирми, включително изпълнителен директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" и по времето на кабинета "Орешарски" член на борда на БЕХ. Христозов е считан за близък до ДПС, също като Папазов, който беше кандидат за вицепрезидент на последните избори в подкрепената от партията двойка с Пламен Орешарски.

Още няколко дни по-късно - на 11 септември, е проведено и заседание на борда на ТЕЦ "Варна" в новия му състав. На него е решено Папазов да остане изпълнителен директор, а Доган е избран за председател на съвета.

Основната въпросителна около сделката остава цената. Семейството на Папазов на 20 декември 2017 г. придоби централата за поне 48.5 млн. евро от чешката CEZ (толкова е сумата, посочена от CEZ в отчета като чист приход от продажбата на ТЕЦ "Варна"). Около половината от сумата - малко над 24 млн. евро, беше финансирана с кредит от Първа инвестиционна банка за "Сигда". Повечето от останалите пари вероятно са дошли от наличния кеш в самата компания. От годишните отчети на ТЕЦ "Варна" и "Сигда" се вижда, че първата е отпуснала на втората 37.5 млн. лв. текущ заем от наличните година преди това 43 млн. лв. Ако цената е поне платеното осем месеца по-рано, дори и без дълга към ПИБ (който е в самото "Сигда") и погасеното с кеша, в компанията остава сума от около 4 млн. евро, с каквито поне преди няколко години Доган не разполагаше официално. 

Реанимирана с държавна помощ

Топлоелектрическата централа край Варна има шест генерационни блока с обща инсталирана мощ 1260 MW. От тях първите три са извадени от употреба. Проектирана е да работи на вносни антрацитни въглища, което я прави неизползваема при влизането в сила на европейските екологични стандарти, и затова предишният и собственик CEZ беше затворил изцяло обекта като икономически неизгоден още през 2015 г. Сега Данаил Папазов твърди, че V и VI блок са напълно преоборудвани и газифицирани - нещо, което чешката компания беше отхвърлила като опция заради невъзможността да се гарантират доставките на природен газ, а сега това се прави и в IV блок.

Бързото съживяване на ТЕЦ-а обаче се дължи по-скоро на подаръци от държавата, отколкото на пазарните реалности, тъй като практически централата не произвежда ток. Това стана чрез студения резерв - мощности, които не работят, но получават пари от държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО), за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани.

Скоро след като Папазов пое ТЕЦ "Варна", студеният резерв беше увеличен без аргументация от 500 мВт средногодишно до 650 мВт. Също така и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" изненадващо се отказа от своите мощности студен резерв, което отвори място за ТЕЦ "Варна", чиито блокове са с по 210 мВт. А дни преди влизането на Доган в централата тя заедно с няколко ТЕЦ-а, свързани с Христо Ковачки, спечелиха търговете на ЕСО за студен резерв от 1 август до средата на следващата година, когато ще се проведат нови търгове. По тази линия управляваната от Папазов (а вече и от Доган) компания ще получи 27.4 млн. лв. за година.