Банките у нас прибират все повече приходи от такси и комисиони. За първите седем месеца на 2017 г. те са събрали малко над 655 млн. лв., или по близо 100 млн. на месец, показват данните на БНБ. Постъпленията по това перо в трезорите са с 50 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година и вече формират над 26% от нетния оперативен приход на банките. Тенденцията банките да товарят клиентите си с всевъзможни такси се задълбочи в последните две години. По този начин те се опитват да компенсират свиващата се доходност заради непрекъснато спадащите лихви по кредитите. Високите такси и комисиони са причина гражданите почти да не усещат поевтиняване на заемите. Едновременно с това удържането на такси за обслужване на сметките и за операции с парите на клиентите на практика обезценява спестяванията.

Макар в България официално да няма отрицателни лихви, реално хората вече плащат на банките, за да държат парите си в тях. Лихвите по разплащателни сметки в някои банки достигнаха дъното от 0.1%. Завърналата се инфлация, която от началото на годината вече е 1.5%, подсилва ефекта на обезценяване на спестяванията. Отделно се начислява и данък "лихва", изобретение на някогашния финансов министър от ГЕРБ Симеон Дянков, който депутатите така и не се решиха да премахнат. Рекордно ниските лихви обаче не са пречка банките в България да направят добра печалба, показват още данните на БНБ.

За първите седем месеца за сектора тя е 790 млн. лв. Сумата по статистика е с около 15% по-ниска в сравнение със същия период на миналата година. Ако обаче от финансовия резултат се елиминира еднократният ефект на общо 186 млн. лв., постъпили през юни 2016 г. от сделката с Visa Europe, всъщност банките реализират с 67 млн. лв. по-висока печалба в сравнение с първите седем месеца на 2016 г. Този добър резултат идва на фона на сериозно намаление на постъпленията от основния приходоизточник в банковата система - лихвите по кредитите, което пък свива лихвения марж. За първите седем месеца например приходите от лихви са 1.792 млрд. лв., при 1.948 млрд. година преди това. Намалението на разходите за лихви е двойно по-слабо - от 303 млн. лв. през 2016 г. на 227 млн. сега. Трябва да се отчете, че добрите финансови резултати на банките се дължат и на по-ниските им разходи за обезценки след прочистването на лошите кредити покрай стрес тестовете през миналата година. Данните на БНБ показват, че към края на юли са извършени разходи за обезценка по кредити и вземания за 283 млн. лв., при 374 млн. лв. година преди това. Според методологията на централната банка лоши са кредитите с просрочие над 90 дни. Общият им обем към края на юли е 7.349 млрд. лв., което представлява 15.3% от всички кредити.

Ръстът на печалбата и банковите такси може да се обясни и с оживлението в икономиката, по-голямата бизнес активност и увеличеното кредитиране и на фирмите, и на домакинствата. Брутният кредитен портфейл в края на юли възлиза на 55.9 млрд. лв., като ръстът всеки месец е с по около 2%. Единствено през юли обаче се отчита месечно намаление на заемите за домакинствата с около 34 млн. лв. Депозитите също продължават да се увеличават - въпреки реално отрицателните лихви. Вече практически няма оферти над 1% за едногодишен влог. В края на юли депозитите в банковата система възлизат на 79.8 млрд. лв. - с близо 2 млрд. повече в сравнение с юли миналата година. Спестяванията на домакинствата са 46.025 млрд. лв. в края на юли 2017 г., което е с над 5% повече отпреди година. Банковата статистика обаче отчита забавяне на темпа на растеж през юли, като се очаква това да продължи и през следващите месеци. При фирмените депозити нарастването е с 10% на годишна база до 19.986 млрд. лв.