БДЖ иска отговорността за губещите крайградски влакове да се прехвърли на общините. Ако местните власти решат да запазят влаковете, те ще поемат разходите за тях и ще получават полагащата им се държавна субсидия, сега получавана от жп превозвача. Това се предлага в 7-годишна стратегия за развитие на БДЖ, съобщи в. „Труд“.

Стратегията ще бъде представена тази седмица от транспортното министерство и внесена в парламента за одобрение. По този начин държавната компания прехвърля на кметовете отговорността за закриване на нерентабилни линии. Алтернативата за общините е да заменят влаковете с автобусни превози. В момента в страната пътуват 364 крайградски влака и всички те, без изключение, са губещи. Рекорда по финансова неефективност държи сутрешния влак Горна Оряховица – Попово, който тръгва в 4 часа сутринта. Той вози средно по 4 човека, а финансовата му ефективност е 1%.

БДЖ се опита да спре част от най-неефективните във финансово отношение влакове в началото на годината, но в крайна сметка се отказа заради недоволството на общини и пътници. В стратегията за БДЖ се предвижда и фундаментална промяна в начина за изчисляване и плащане на субсидията за железницата. Сега тя се дава за пропътувано разстояние от влаковете, а идеята е в бъдеще тя да е според броя пътници, което означава сигурно намаляване на средствата за много от линиите.

Държавният жп превозвач ще запази само 4 жп линии, които няма да бъдат спирани или давани на общини. Това са Димитровград-Подкова, тъй като там няма никакъв алтернативен път, теснолинейката Септември-Добринище заради туристическия й потенциал, Кюстендил-Гюешево и Габрово-Царева ливада, тъй като там асфалтовият път, за разлика от жп трасето, не минава през селищата, а покрай тях.