Качеството на въздуха е резултат на много различни фактори, които си взаимодействат динамично и постоянно, но отоплението на твърдо гориво определено е един от основните фактори през зимата. Употребата на некачествена, мокра дървесина увеличава замърсяването, а употребата на въглища за битово отопление трябва категорично да се забрани.

Това заяви Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков, вефира на Bloomberg TV Bulgaria. По думите му в България има адекватни мерки за мониторинг, но те не са достатъчни. „Необходим е мониторинг на много повече места в страната, освен това не само от страна на Изпълнителната агенция по околна среда“, посочва Попов. „Всяка община може да си позволи устройство за мониторинг на качеството на въздуха, като най-евтините струват около 100 лева, за има информацията поне какво става на място“, допълва той.

Юлиан Попов посочва, че в национален мащаб има подобрение на качеството на въздуха вследствие на инсталиране на сероочистки на въглищните електроцентрали. На определени места голямо влияние оказва повишаването на енергийната ефективност и изместването на тежката индустрия. „В същото време обаче се увеличава трафикът, така непрекъснато трябва да се въвеждат нови мерки, за да се контролират новите източници на замърсяване“, допълва експертът.

По думите му е необходима по-добра координация между институциите, което налага създаването на някакъв тип координационен орган или щаб за въздуха, който да може да ги координира. „В рамките на служебен кабинет е напълно възможно да се създаде такава координационна група, защото тя не изисква парламентарно одобрение. Друго нещо, което един служебен кабинет може да направи, е да засили ясната информация по различните аспекти на замърсяването на въздуха – здравна, химическа, транспорта информация“, каза още Попов.

„Мерки, които моментално могат да бъдат въведени, са по-строг контрол над използването на филтри на дизеловитеколи. Информацията също е много важен фактор, който не е достатъчен, информацията е оскъдна“, посочва той. „В същото време е необходима дългосрочна стратегия, която обаче ще отнеме не по-малко от 20 години“, предупреждава Юлиан Попов.