Това обясни в ексклузивно интервю за Нова ТВ финансовият министър Симеон Дянков.

Той е категоричен, че с въвеждането на десятъка страната ни ще се включим в европейската данъчна система. Така парите, които нашите сънародници държат в чуждите банки, тези банки ще ни плащат лихвите върху тези депозити и тези пари реално ще пълнят бюджета.

Дянков е на мнение, че данъкът е доста нисък за тези нива и дори и при най-високата лихва облагането ще е 0,30 лв. на месец, което е по-малко от 4 лева на година (3,60 лв., б.р.). Финансовият министър спомена обаче за текст с облекчения, който ще предпази от сериозни загуби най-потенциалните потърпевши, а именно обикновените хора

Според Дянков няма опасност и богатите българи да прехвърлят парите си в чужди банки, защото днес ще бъдат внесени в парламента такива текстове, които да направят гарантирано плащането на всички, които имат депозити. 

Що се отнася до предложението на някои депутати от опозицията да бъде приета долна граница на необлагаеми депозити, финансовият министър мисли за безпочвено.

Още при създаването на плоския данък върху доходите от БСП е имало такава дискусия, но тогава социалистите са се отказали от идеята. Затова не би било разумно да има праг при спестяванията, чиято лихва да не се облага с данък. Защото ако този принцип бъде приет за депозитите, той ще трябва да се приложи и към заплатите, коментира Дянков.

Той уточни, че хората, които имат спестявания в банките преди 2013 година могат да бъдат спокойни, тъй като тези пари няма да бъдат облагани. Десятъкът влиза в сила през 2013, следователно лихвата ще бъде начислявана едва в края на следващата година, дори не от 1 януари 2013.

Финансовият министър не очаква този данък да предизвика някакви сериозни сътресения в банките.

По показател “ликвидност” нашите банки са най-стабилни в сравнение с европейската банкова система. Това показва, че въпреки криза, хората у нас продължават да спестяват, подчерта Дянков

Финансовият министър коментира и бюджет 2013. И тази година силовите министерства ще получат точно толкова пари, колкото са били определени и в бюджета за 2012, и нито стотинка повече. Единствената разлика е, че една скрита сума, която всъщност са социалните осигуровки за ранно пенсиониране на хората в МВР и МО, сега е  вкарана в техните бюджети, за да има повече прозрачност. 

Общо с 192 млн. лева повече ще бъдат внесени в бюджета на Министерството на здравеопазването. Въпреки амбициите на Десислава Атанасова да привлече още пари за здраве, той не е склонен те да бъдат отпуснати, тъй като не вижда реална реформа в този сектор. 

За здраве сме дали 600 млн. повече след 2008, но хората едва ли ще кажат, че здравеопазването се е подобрила, лаконичен бе Дянков.

Според него сред нереформираните е и Българската академия на науката. Затова и тази години няма да получи поисканите от академичната общност между 11 и 40 млн. повече пари.

В бюджет 2013 сме определели 122 млн. за наука и образование, повечето от тях за средно образование и детски градини. Това са 3.9% от БВП, с което почти се доближаваме до оптималните 4%. Но смятам, че в БАН трябва да има сериозни реформи. За тях ще говорим с новото ръководство през декември. Но аз съм категоричен, че учените там трябва да се фокусират върху дългосрочни проекти в областта на химията, физиката, високите технологии и една част от институтите, които са били привилегировани в епохата на социализма трябва, да се преструктурират.