Павел Бандилов, bulgariaanalytica.org

Ралф У. Емерсън казва, че понякога парите струват адски много. Той е американски писател, посветил живота си на на борбата за утвърждаване на индивидуална свобода – днес считана за типична черта на американския капитализъм и основно човешко право. Разбира се, тъй като е живял през 18 век, автора е нямал понятие от централните банки и техните политики, развити до нови висоти след последната глобална криза, които ни демонстрираха, че когато централната банка реши, парите могат да струват и адски малко.

След 2008 г. САЩ започват да стимулират икономиката и банковия сектор в частност с разнообразни способи за наливане на пари. Те въвеждат така наречените Quantitative easing (QE), т.е. количествени улеснения, и множество данъчни облекчения към обикновените граждани и бизнес организации, като основният лихвен процент пада почти до нула.

„Базуките“ на Фед

Какво представлява основният лихвен процент на Фед? Всички банки в САЩ са длъжни да поддържат определени минимални резерви като депозити в централната банка. Тези, имащи излишък по въпросните сметки, могат да заемат пари на тези, които имат дефицит. Годишната лихва по тези овърнайт (ежедневни) заеми се определя от централната банка на САЩ.

Реално основният лихвен процент не е задължителен за банките, но е целеви за Фед, т.е. той се поддържа от централна банка чрез продажба и покупка на финансови активи – т. нар. операции на отворен пазар. Част от тези активи са и държавните облигации на САЩ.

Федералният резерв е институцията, която има правото да емитира американския долар. С други думи всяка промяна на основния лихвен процент на Фед пряко влияе върху стойността на деноминираните в долари активи по цял свят. Като започнем от лихвите по доларовите дългове, минем през различните финансови деривативи, като застраховките на тези дългове и стигнем до търгуваните в долари суровини, като петрола.

„Количественото улеснение” е другия основен инструмент, който беше изполван в САЩ за справяне с кризата. Чрез него Федералният резерв изкупува облигации, притежавани от банки и други финансови институции. Основната цел на това количествено улесняване е да се предоставят пари на банките и финансовите институции, което ги стимулира да предоставят кредити на бизнеса.

През 2013 г. централните банкери започнаха да намалят покупките на активи, чрез който осъществяваха тази програма. На 16 декември 2015 Фед вдигна за първи път лихвата си от 0-0,25% на 0,25%-0,5%. Това е първото увеличение от юни 2006 г. насам. Тогава председател на борда на централната банка на САЩ и на Федералната комисия за отворени пазари беше Бен Бернанке, а лихвата беше 5.25%

Целите на Фед:

▪Увеличаване на заетостта – Идеята е чрез инструмените на банката да се увеличат бизнес инвеститициите, който да доведат до откриване на нови работни места.

▪Насърчаване на кредитирането – Основният аргумент в ръцете на ФЕД е, че чрез своите действия (покупки на държавни облигации) ще се понижат дългосрочните лихвени проценти, което да ускорят кредитирането.

▪Борба срещу дефлацията – Появата на призрака и, означава намаление на цените на стоките и услугите в следствие на слаботото потребление, който води до свити печалби на фирмите, съкращаване на работни места, фалити и т.н.

Ако има нещо сигурно, то това е че стимулите успяха да се превърнат в повратна точка за нагласите на инвеститорите. И все пак, успя ли централната банка на САЩ за изпълни целите си и да стабилизира икономиката?

▪Ниво на безработица се повиши до 10% през 2009 г. за да спадне до 4,7 в началото на 2017.

▪Кредитиране – се увеличава от 67 трилиона щатски долара през 2010 г. до 9.14 трилиона щатски долара в 2016 г.

▪Инфлация – през 2009 г. икономиката изпадна в дефлация от -0,39% за да стигне в края на 2016 г. до 2,1%.

▪Капиталов пазар – Dow Jones от дъно от 6547 постигнато на 09.03.09 г. нарастна до 19954 пункта на 11.01.17 г. S&P500 от 735 през февруари 2009 г. стигна до 2275 пункта през първия месец на 2017 г.

Ръста на на основните индекси също е следствие на политиката на ФЕД. Макар че не е изрично дефинирано в мандата на централната банка, често пъти членовете на комисията са изразявали позицията, че повишението на цените на търгуваните активи ще повиши благосъстоянието на домакинствата, което ще стимулира потреблението и инвестициите.

В края на 2016 г. инфлацията в САЩ е във възходящ тренд от 2,1%, при безработица от 4,7% и то при рекордни стойности на индексите на фондовата борса. Основните цели на ЦБ са изпълнени, като все още има нюанси от икономиката, който тревожат централните банкери. Централната банка започна курса си по нормализиране на лихвената политика през декември 2015 г., като сред редица анализатори имаше очакване, че през изминалата 2016 г. ще видим четири повишения на лихвите. Това не се случи поради няколко причини от различно естество.

Годината започна с притеснения за устойчивостта на китайската икономика и силен спад при търсенето на петрол, което понижи цената му под 30 щатски долара за барел. Всичко това се случи след първото повишение на лихвите в Щатите през декември 2015 г. Тези няколко фактора потопиха световните капиталови пазари и възкресиха призрака на несигурността. След последвалото стабилизиране на борсите навлязохме в политическия сезон. Двата референдума и изборите в САЩ бяха предизвикателство за инвеститорите и очаквано членовете на Фед не бързаха да пристъпят към ново повишаване. Любопитното е, че Брекзит и избора на Тръмп не бяха предвидени от социологическите агенции и предизвикаха противоречиви реакции на пазарите изпълнени с резки движения на индексите, докато очаквания резултат на допитването в Италия от декември 2016 г. не предизвика такива. Несигурността на пазарите и натоварения политически график в известна степен не създадоха благоприятни условия за покачване на лихвите и затова бяхме свидетели само на едно повишение в края на миналата година, което беше в следствие на добрите данни за инфлацията, годишния ръст на възнагражденията от 2,9% и положителни нагласи сред инвеститорите.

Какво да очакваме през 2017?

За да си отговорим на този въпрос трябва да вземем предвид политиката, която смята да води новоизбрания президент и оценките на членовете на Фед.

Икономическата програма на Доналд Тръмп

Един от основните стълбове на икономическата програма на новият президент бе силното намаляване на корпоративните и персонални данъци. В резултат на тази данъчна политика в следващите 10 години в американската хазна ще влязат 9,5 трилиона щатски долара по-малко. Той предлага нулева ставка за доходи до 29 000 долара, а при годишен доход от над 154 000 долара, ставката ще бъде 33%. Предвиждат се също така намаляване на корпоративния данък от 35% на 15% и опростяване на данъчната система.

Другата основа на икономическата му политика е протекционизмът, като намерението му е да наложи 35% мито на всички мексикански стоки, а тези от Китай да обложи с 45%. Новият президент смята да увеличи инвестициите в инфраструктура до около 1 трлн. долара, да повиши военния бюджет и да премахне доста от регулациите. Според икономическа теория повишаването на разполагаемия доход заради по-ниските данъци и повишаването на преките инвестиции на правителството ще повиши и инфлацията в страната. Ако към тези условия прибавим и съществуващите лихви от 0,5%-075% съществува риска да се стигне до положение, при което инфлацията да нарастне повече от желаното или да бъде трудно овладяна.

Оценката на Фед

От протокола на срещата на централните банкери през декември 2016 г. става ясно, че те смятат че може да се наложи да увеличат лихвите повече от очакваното, в случай че Сената одобри повечето от данъчните мерки на Тръмп. Всички членове на институцията са посочили, че рисковете очакваният растеж да надвиши прогнозите им са нараснали в резултат от вероятността от „по-експанзионистична“ фискална политика. В коментар след заседанието председателят на институцията Джанет Йелън обяви, че Фед работи в условията на „облак от несигурност“ по отношение на очакванията за евентуални промени в данъчното облагане и правителствените разходи при новия състав на Конгреса и новата президентска администрация. Представители на борда на Фед посочват, че вече залагат малко по-високи прогнози за растежа на брутния вътрешен продукт, тъй като очакват данъчната политика и политиката за правителствените разходи да са по-подкрепящи икономиката, отколкото са били през последните години. Въпреки „риска от подобряване“ в резултат от евентуална бюджетна експанзия налице са и рискове от неочаквани спънки, произтичащи от вероятността от допълнително поскъпване на долара, финансова уязвимост на чуждестранните икономики, както и фактът, че официалните лихвени проценти остават сравнително близки до нулата.

Искам да обърна вниманието на един от членовете на Фед Ерик Розенгрен, който тази година няма право на глас в Комисията по парична политика, но дълго време се считаше за по-предпазлив икономист, който подкрепя ниски лихвени проценти с цел стимулиране на заетостта дори с цената на по-висока инфлация. През изминалата година обаче той зае по-твърдолинейна позиция, призовавайки за по-високи лихвени проценти, докато централната банка се въздържаше от действия. Според него Федералният резерв на САЩ трябва да ускори темпа на затягане на паричната политика, в противен случай може да се сблъска с рискове, произтичащи от инфлацията. Той очаква паричната политика да се нормализира по-бързо през 2017 г. в сравнение с изминалата 2016 г.

По думите му равнище на безработица от 4,7% e устойчиво ниво в дългосрочен план, а инфлацията е напът да достигне целевото ниво от 2% в края на тази година.

Без допълнителни постепенни повишения в лихвените проценти, може да се появят опасения, че безработицата ще се понижи под дългосрочното си устойчиво ниво, а в резултат на това инфлацията да надвиши целта на Фед от 2% инфлация, което вече е факт. Според Розенгрен паричната политика ще трябва да се модифицира, за да предотвратим големи отклонения и по двата показателя, което може да изложи икономиката на рискове.

Шeфът нa Фeд в Caн Фpaнциcĸo Джoн Уилямc виждa coлидeн пoвoд зa тpи yвeличeния нa ocнoвнитe лиxви пpeз тaзи гoдинa. Според него дори и бeз oбявeнитe oт Tpъмп мepĸи зa cтимyлиpaнe, aĸo иĸoнoмиĸaтa ce ycĸopи, Фeд щe ce нaлoжи cъщo дa ycĸopи вдигaнeтo нa лиxвитe.

Дpyг члeн нa pъĸoвoдcтвoтo нa peзepвa – Лaйл Бpeйнapд cъщo ce пpиcъeдини ĸъм xopa нa тeзи, ĸoитo пpeдyпpeждaвaт, чe yвeличaвaнeтo нa бюджeтния дeфицит щe зacили инфлaциятa.

Потенциалните кандидати

През 2018 г. изтича мандата на Джанет Йелън, като все още новоизбрания президент не е дал знак дали ще предложи на централната банкерка да продължи да заема позицията. Наблюдатели на Фед виждат Глен Хабърд от Columbia University, Джон Тейлър и Кевин Уорш от Stanford University все бивши представители на администрацията на Джордж Буш, за основни кандидати за поемането на поста, в случай че новоизбраният президент Доналд Тръмп реши да не номинира за още 4 години сегашния председател на Фед Джанет Йелън, чийто мандат изтича през февруари 2018 г. Потенциалните кандидати за нов ръководител на американския Федерален резерв от 2018 г. заявиха, че паричната политика би била по-затегната, ако те са начело на централната банка. Тръмп разкритикува Йелън още по време на кампанията си за Белия дом, като в един момент я обвини, че поддържа лихвените проценти ниски, за да подкрепя демократите.

Хабърд, който бе ръководител на Съвета на икономическите съветници при Буш, изрази одобрение на позицията на Тръмп, според която икономиката на САЩ е твърде зависима от подкрепата на Фед през последните години.

Той заяви, че Фед може да ускори темпа на увеличаване, ако има сигнали, че Тръмп ще изпълни плана си за големи намаления на данъците и повече разходи за инфраструктура.

Уорш, бивш член на Фед и икономически съветник на Буш, заяви, че Фед е пропуснал моменти за повишаване на лихвените проценти, преследвайки твърде краткосрочна политика. Той изрази учудване, че лихвените проценти са толкова ниски, и то при положение че Фед е толкова близо до постигане на целите си за максимум заетост и ценова стабилност.

Какви са рисковете пред Фед?

На първо място отново е разбира се политиката на новоизбрания президент заради опасенията от потенциална търговска война, която той може да започнe. През настоящата година ще стане ясно дали ще бъде свидетели на търговска война с Китай или ще бъдем свидетели на още по-силен долар. И двата сценария не са добри за американската икономика.

Политическият календар в Европа е втория риск, който може да окаже влияние върху политиката на Фед. На Стария континент предстоят избори във Франция, Германия, Холандия, а така също и започването на процедурата по Брексит. Всичко това на фона на нерешената италианска банкова криза и анемично икономическо възстановяване в ЕС.

Докато Фед се е насочил към затягане на паричната си политика, все още големи институции като Европейската Централна Банка, Английска Централна Банка и Японската Централна Банка продължават да използват количествените улеснения и ниски лихвени проценти за да стимулират икономическото си развитие и инфлацията. Това понижава курса на валутата им спрямо щатския долар за и облагодетелства износа им.

Третия фактор е свързан със задлъжнялостта. Световният корпоративен и публичен дълг достигна до над 152 трлн. долара. Всяко повишаване на лихвите ще затрудни обслужването му, особено на фона на глобален анемичен растеж. Намаляването на данъците и фискалните стимули, който новия президент иска да приложи ще увеличат с 5,3 трилиона щатски долара съществуващия дълг от почти 20 трилиона долара на САЩ.

Влияние върху за курса на паричната политика на Фед ще продължат да оказват и действията на властите в Китай, които продължават се борят с натрупаните с годините критични дисбаланси във втората по-големина икономика в света. Вече има и още едно предизвикателство – заявената агресивна търговска политика на Тръмп, насочена към намаляване на търговският дефицит с Китай. Вероятноста от рязко девалвиране на юана като отговор на тези политики не е малка, и тогава ФЕД ще трябва сериозно да обмисли лихвената си политика

През настоящата година политиката на Федералния резерв ще бъде функция на приложените политики от страна на новоизбрания президент и силния долар. От една страна очакваното намаление на данъците и фискалната политика ще бъдат катализатори на инфлацията, от друга страна потенциалния ръст на щатския долар като вследствие на по-високите лихви може да застраши ръста на икономиката в момент, когато другите централни банки по света продължават с разхлабената си политика.

Независимо от валутата или от действията на централните банки светът постепенно навлиза в период на затягане на паричните политики, в които думите на Емерсън, че парите понякога струват адски много започват да добиват смисъл. В крайна сметка когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия! И не, това не са думи на Тръмп или Джанет Йелън. Казал го е Волтер!