John T Harvey

Рано тази сутрин Сенатът одобри предложения от Републиканците бюджет, който се характеризира с дълбоки съкращения на разходите, без нови данъци и с надежди да се постигне балансиран бюджет в рамките на следващото десетилетие. Въпреки това, планът им не само че няма да постигне това, на което се надяват, но той би бил абсолютна икономическа катастрофа. Да се надяваме, че никога няма да види бял свят.

Нивото на невежество по отношение на бюджета на федералното правителство е ужасяващо. Тук нямам предвид само обикновените хора или широката общественост, но и двете камари на Конгреса и Белия дом – знаете – хората, които фактически взимат решенията. Впрочем това не се ограничава само до една от партиите. Докато Републиканците са далеч по-луди относно това, Демократите също са загрижени и очакват да видят деня, когато бюджетният дефицит ще е не само по-малък, но и изцяло заличен. А най-добре е, казват те, ако доживеем времето, когато ще имаме излишъци, с които да намалим огромния национален дълг. Докато те поставят тези цели на първо място по различен начин, изглежда че всеки един политик във Вашингтон споделя тези чувства. 

Бог да ни е на помощ

Първо, невъзможно е САЩ да бъдат принудени да изпаднат в банкрут поради националния дълг. Не че е невероятно, не че е малко вероятно, невъзможно е. Това не е мнение, а чист факт. Причината е, че 100% от дълга на САЩ е в щатски долари – нещо, което ние и единствено ние можем да печатаме. Но, ако не искате, не слушайте мен; чуйте тези видни учени и анализатори:

“Като единствения създател на долари, чиито дълг е деноминиран в долари, американското правителство никога не може да банкрутира или да не може да плати сметките си. В този смисъл, правителството не е зависимо от кредитните пазари, за да може да работи нормално.”

Федералната резервна банка на Сейнт Луиз

***

“В случая със САЩ банкрутът е абсолютно невъзможен. Целият американски правителствен дълг е деноминиран в американски долари.”

Peter Zeihan, Vice President of Analysis for STRATFOR

***

“В случаите с правителстства, радващи се на паричен суверенитет и дълг, деноминиран в собствената им валута, като САЩ (но също и Япония и Великобритания), технически е невъзможно те да изпаднат в несъстоятелност.”

Erwan Mahe, European asset allocation and options strategies adviser

***

“За суверенната нация, издаваща своя собствена свободно плаваща национална валута, и чиито дълг е деноминиран в тази валута, никога не съществува риск от изпадане в несъстоятелност.”

Mike Norman, Chief Economist for John Thomas Financial

***

“За федералните разходи не съществуват никакви финансови ограничения… Когато американското правителство реши да изхарчи фиатни пари, то добавя резерви в банковата си система, а когато прибира данъци или заема (издава държавни облигации), то източва резерви от банковата си система. Тези операции с резерви се осъществяват единствено, за да се поддържа основният лихвен процент, който Фед цели да поддържа.”

Monty Agarwal , managing partner and chief investment officer of MA Managed Futures Fund

***

“САЩ могат да платят всеки дълг, който имат, защото ние можем винаги да напечатаме парите, за да сторим това. Така че съществува нулева възможност за банкрут.”

Alan Greenspan

***

“Суверенното правителство може винаги да направи дължимите плащания, кредитирайки банкови сметки – нещо, което е признато от председателя Бен Бернанки, когато каза, че Фед харчи чрез увеличаването на резервните сметки на банките.”

Randall Wray, Professor of Economics at the University of Missouri-Kansas City and a Senior Scholar at the Levy Economics Institute

Банкрутът трябва да се изключи напълно като възможност. Всеки, който фактически разбира, как всъщност работи икономиката, никога не би дори го споменал.

Но има и още. Помислете за това: ако САЩ има външнотърговски дефицит от $2.8 трилиона с Канада (цифрата за януари), тогава какво има Канада със САЩ? Очевидно – търговски излишък от $2.8 трилиона. Сега, заместете “федералното правителство” със “САЩ” и “частния сектор” с “Канада” и ще видите важна истина: дефицитът на федералното правителство е, по дефиниция, излишъкът на частния сектор. Ако правителството харчи повече, отколкото изкарва, тогава неправителствените сектори изкарват повече, отколкото харчат. Това е неизбежаната истина за много простата счетоводна идентичност. Въпреки това обаче, изглежда, че тя е изгубена във Вашингтон.

Поради тази причина, ако приемем бюджет, целящ да намали или дори да заличи дефицита, в същото време приемаме бюджет, който намалява или унищожава спестяванията на частния сектор. И няма значение как го правим – дали чрез повишаване на данъците или чрез съкращаване на правителствените разходи. И в двата случая

се изваждат пари от нечий джоб и е неоспоримо,

че ще последва икономическо свиване. Най-голямата ирония е, че в този случай, предизивиканото намаляване на данъчните приходи и увеличаването на плащанията по помощи за безработните ще направят дефицита по-голям!

С това не казвам, че трябва просто само да харчим, харчим, харчим. Докато банкрутът никога не е възможен, инфлацията е. След като веднъж икономиката работи при пълна заетост, по-нататъшното стимулиране чрез харчене просто ще повиши цените. Това е причината, поради която по времето на Втората световна война имахме купони и контрол на заплатите и цените. Въпреки че безработицата бе толкова ниска (1.9%), правителството продължи да постига огромни дефицити (поради явни причини). Потребителските стоки не достигаха, но доходите бяха високи – рецепта за инфлация. В момента обаче имаме 5.1% безработица далеч от точката, при която би трябвало да се притесняваме относно това, колко харчим. В действителност ние се нуждаем от повече.

Погледнете тези цифри от началото на възстановяването ни до днес:

- Среден растеж на БВП, когато имаме увеличаване на правителствените разходи: 3.3%.

- Среден растеж на БВП, когато имаме намаляване на правителствените разходи: 1.9%.

Тримесечията, през които правителствените разходи нарастваха показват почти двойно по-големи ставки на растежа в сравнение с тези, през които те не нарастваха. Разбира се че ще нарастват. Правителственото харчене не са пари, хвърлени на вятъра. Те отиват в джобовете на бизнесите и домакинствата. 

Те са заплатата на войника, пенсията на баба, заплащането на лекаря, 

фондовете, предназначени за научни изследвания и т.н. И когато увеличим данъците или намалим правителственото харчене, последиците са едни и същи – по-ниски доходи, по-ниски разходи и по-нисък растеж. Не можем да позволим това да се случи.

Ирония е, че Републиканците шумят напоследък относно факта, че цифрите за безработицата правят възстановяването да изглежда по-стабилно, отколкото всъщност е, докато в същото време предлагат бюджет, който ще удари “тези непреброени безработни американци” най-тежко. Да се надяваме, че няма да успеят да постигнат желанията си, и че двете партии ще се събудят и ще осъзнаят това, което всъщност вършат. Бюджетът, предложен от Републиканците е такъв, че не можем да си го позволим.

Превод: Райчо Марков

Статията е публикувана в колонката, която американският икономист John T Harvey поддържа във FORBES:980dfc364249d5530f5249f8c3e34bab