Николай Цеков, Дойче веле

Най-видимият резултат от развитието на българо-германските отношения през последните 25 години е осемкратно нарасналият обем на двустранната търговия. Тази година се очаква той да достигне 8 милиарда евро. Досега германски предприятия са създали 60 хиляди работни места в българската икономика. Присъствието им в страната е мост към нови технологии и пазари, както и основен фактор за установяването на баланс във външнотърговския обмен. През миналата година, както и през 2013 г., благодарение на германските инвестиции българският износ осезаемо надвишава по стойност вноса на стоки от Германия. За последен път това се е случило през 1942 година.

Не по-малко видим обаче е и застоят в условията за правене на бизнес в България. Както сочат изводите от ежегодните анкети сред германските предприемачи в България, няма съществен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност; тревога будят също така непрозрачността на търговете за обществени поръчки и комуникациите с нереформираната администрация. Всичко това, както и недостигът на обучени и можещи кадри са основната причина за стагнацията в притока на нови германски, а и изобщо на чужди задгранични капиталовложения в българската икономика през последните години. Поддържаният санитарен минимум в размера на преките инвестиции от Германия по никакъв начин не кореспондира с възможностите на германската икономика и нейния интерес към Югоизточна Европа, единодушни са повечето представители на членуващите в Българо-германската търговско-индустриална камара над 500 фирми.

"Има и окуражителни сигнали"

Шефът на Българо-германската камара д-р Митко Василев предпочита да коментира успехите в двустранните отношения. Проблемите в тях той разглежда като предизвикателства, които могат да бъдат решени, макар че за това в България обикновено е нужно повече време. “Какъв по-красноречив показател за възхода са отговорите на 90% от установилите се в България предприемачи, че биха инвестирали отново в страната? Германските предприятия правят тук добри печалби. Ако не беше така, те просто биха се изнесли от България. Засега имаме само три значими примера в това отношение, свързани с оттеглянето на енергийния гигант „ЕОН“, на медийната група „ВАЦ“ и на голямата строителна компания „Хохтиф“. Само през последните три години е регистриран отлив на германски инвестиции. Но има и окуражителни сигнали. Ако през миналата година в страната са регистрирани германски капиталовложения общо за 130 млн. евро, то още толкова са направени само през първото полугодие на настоящата година“, изтъква Василев.

„За мен Германия е страната, от която получих най-много - преди всичко морал и правила, които да следвам. Германските работодатели в България са сред най-коректните и създават работни места за индустрията на бъдещето. Само през последните 5 години в България бяха изградени 80 фабрики за автомобилни части, които сега дават работа на 44 хил. души. Основното, което успяхме да направим с помощта на Германия през последния четвърт век, е да трансформираме зависещата изцяло от Русия срината българска икономика в отворено към света стопанство. Сега продаваме на най-добрите пазари, сред които е и германският“, смята бившият български президент Росен Плевнелиев, който построи с компанията си „Линднер Груп“ най-големият строителен обект в българската столица – бизнес-парка в кв.“Младост“.

Зле работещи институции

Плевнелиев е критичен към повечето резултати от прехода. „Трябва да си дадем ясна сметка, че сбъркахме много по пътя, независимо от правилната посока. Можехме да бъдем далеч по-напред – и в стратегическите инвестиции, и в секторите с добре платените работни места. България и понастоящем изпраща погрешни сигнали към инвеститорите. Корупцията е тук, тя е сериозен бич и проблем“, констатира бившият български президент. По негова информация, всяка една от международните компании, които оперират в страната, по един или друг начин е сезирала институциите за корупционни практики. „Тези институции обаче не са ефективни. Те трябва да работят с лице, обърнато към гражданите и предприемачите, а не да се съобразяват единствено със силните на деня и олигарсите. Понятия като „пленена държава“ и липса на медийна свобода са особено актуални за България, макар, че формално страната е възприела европейското право и разделението на властите. Неслучайно най-болезнената тема за българското общество е липсата на справедливост. Не само българите казват, че неравнопоставеността е проблем за страната  – това го казват и инвеститорите“, категоричен е Плевнелиев.

Според него, провалите на българския преход се дължат преди всичко на неработещите институции, които не са отворени за малкия човек и дребния бизнес. Ако България не желае повече да бъде споменавана сред най-засегнатите от корупцията, изтичането на мозъци, демографския срив  и бедността държави, решението е пълна прозрачност на институциите и въвеждане на услугите на т. нар. електронно правителство. От години обаче управляващите само обещават да заменят планините от хартиени документи и висенето на опашки пред гишета с достъп и контрол през Интернет, изтъква Плевнелиев. „Като шеф на една от най-големите германски строителни компании в България не спечелих нито една обществена поръчка и не съм взел нито лев от българската държава. Гордея се, че като министър поканих "Трансперънси интернешънъл" да направи обществената поръчка за магистрала „Тракия“. Резултатът е повече от красноречив – платихме за  „Тракия“ 600 милиона евро , което е една десета от цената, приета от управлявалата до 2009 г. Тройна коалиция. Назначеното от мен служебно правителство на Марин Райков обнародва над 200 скрити от властимащите договори на българската държава със задгранични играчи. Дотогава българското общество беше в пълно неведение за съдържанието на договорите и анексите към тях за обекти като „Южен поток“ и двата американски ТЕЦ-а в Марица-Изток“, посочва Росен Плевнелиев. Непонятно е, според него, че българска софтуерна компания е създала и продава с успех в САЩ и по света една от най-добрите антикорупционни интернет-платформи за организиране на електронни търгове за обществени поръчки, но до ден-днешен не може да наложи продукта в собствената си страна.

Още проблеми в списъка 

„Много пъти сме поставяли пред българските институции сериозни въпроси, свързани с дейността на членуващите в Българо-германската камара инвеститори. В случая проблемът е в чуваемостта. Не мога вече да си спомня колко години подред предлагаме конкретни мерки за изграждане на системата за дуално обучение в страната, която създава кадрите на бъдещето. Едва през последните две години виждаме, че институциите реагират по-адекватно при въвеждането на опита на Германия в модернизацията на средното образование“, допълва списъка от проблеми шефът на камарата д-р Митко Василев. Той не крие, че инвеститорите в българската икономика са принудени сами да изграждат необходимата им външна техническа, енергийна и транспортна инфраструктура. В конкурентните на България страни по привличането на задгранични инвестиции тази грижа е поета от държавата.

Дали според германските инвеститори в България биха подкрепили промяна в данъчната система, която включва отменянето на плоския данък? - „Нито един германски инвеститор не би подкрепил премахването на сега действащата 10-процентната данъчна ставка върху корпоративния данък. Заедно със сравнително ниската цена на работната ръка в България плоският данък продължава да е основен фактор за привличане на нови капиталовложения в българската икономика", категоричен е шефът на Българо-германската индустриално-търговска камара.