Според нея размерът на общинския дълг не трябва да надвишава 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните 3 години, изчислена на базата на данните от годишните финансови отчети. 

Досега ограничението беше 25%, но базата за сравнение беше единствено предходната отчетна година. Целта е да се използват данните от последните три години, тъй като това ще даде по-ясен поглед върху състоянието на даден регион. Общата изравнителна субсидия, която се разпределя по общини, вече ще трябва да бъдат съгласувани с Националното сдружение на общините, гласи друга поправка в закона. Всяка година общините получават определена сума като държавна субсидия, но нейният размер ще се съгласува със сдружението.

Ако бъде приет от парламента, законът влиза в сила от началото на 2014 година. Работата по самите бюджети обаче започва от февруари. Общините ще могат да поемат в дългосрочен план и ангажименти по управлението на оперативни програми или други капиталови разходи. Но няма да имат право да се нагърбват със задължения, които надхвърлят 10% от утвърдените за предходната година разходи по бюджета. 

Общинските съвети пък ще имат по-големи правомощия по определяне на самите разходи – ще могат да правят предложения и да преразпределят, включително държавно делегирани дейности и капиталови разходи. Приходите от продажба на общински нефинансови активи ще се изразходват само за изграждане и ремонт на социална и техническа инфраструктура, а приходите от приватизация – само за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи.