ОПЕК е отказала политическа подкрепа за Мадуро

Николас Мадуро, когото почти 50 държави по света, включително България, вече не признават за президент на Венецуела, е потърсил политическа подкрепа от Организацията на производителите и износителите на петрол (ОПЕК) срещу американските санкции, но тя му е била отказана, съобщи "Ройтерс".

В писмо до генералния секретар Мохамед Баркиндо от 29 януари (денят след санкциите срещу венецуелския петролен сектор), което агенцията е видяла, Мадуро изтъква сред аргументите си последиците за цените на петрола и рисковете за останалите държави от организацията. Но макар Венецуела да е сред страните основателки на ОПЕК, в ръководството са решили да не се прави специално изявление по този повод. Обяснението било, че организацията се занимава с политики за петрола, а не с политика.

"Страната ни се надява да получи солидарност и пълна подкрепа от членовете на ОПЕК и от конференцията на министрите (на петрола) в борбата, която водим срещу незаконното и произволно нахлуване на САЩ във вътрешните работи на "Венецуела", пише Мадуро. Той допълва, че търси "вашата твърда подкрепа и сътрудничество за съвместно отхвърляне и изправяне пред това безсрамно присвояване на важни активи на един от членовете на ОПЕК".

Според него организацията трябва да определи някакво решение на базата на "въздействието, което тези действия ще имат върху глобалния енергиен пазар и рисковете, които те носят за другите държави в тази организация".

Кризата във Венецуела леко повиши глобалните цени и в понеделник те бяха около 62 долара за барел. Някои операции са блокирани и над 20 танкера, натоварени с венецуелски петрол, са на котва срещу американския бряг.

Но анализатори посочват, че има заместител - излишък в добива на производители като Саудитска Арабия плюс стратегически запаси в страните потребителки, които да компенсират загубата на венецуелския експорт.

ОПЕК по принцип избягва да се замесва в политически спорове за страни членки, включително искането миналата година от Иран да бъдат обсъдени възстановените американски санкции. Освен това Венецуела, за която бе направено изключение (заедно с Либия и Иран) от последната сделка на ОПРЕК+ за съкращаване на добивите, от години бързо свива производството си заради лошо управление, санкции и състоянието на световния енергиен пазар.

Според анализаторите от компанията Rystad Energy миналата година венецуелският добив рязко се е свил от 2.4 млн. барела на ден през 2015 г. на 1.34 млн. барела в края на 2018 г. Те наричат този процес "свободно падане" и смятат, че той ще продължи и през 2019 г.

Основният сценарий на консултантската компания е за намаляване на производството с още 340 000 барела до 1 млн. барела дневно през тази година и слизане на 890 000 барела през 2020 г.

Но в "лошия" сценарий, основаващ се на невъзможност да бъде компенсиран ефектът от санкциите на САЩ и откриване на нови източници за финансиране, страната ще изгуби още 20% от добивите си тази година до около 800 000 барела. За 2020 г. този сценарий предвижда срив до 680 000 барела дневно.

Дори при "оптимистичния" сценарий властите в Каракас няма да могат да разчитат на повече от 1.11-1.06 млн. барела дневно през тази и следващата година.